Сура Аль-Лейль — Стих 11

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَمَا (уа ма̄): отрицание със значение „не“ или „нищо не“.
• يُغْنِي (югнӣ): не помага, не избавя, не носи полза, не предпазва.
• عَنْهُ (‘анху): от него, за него.
• مَالُهُ (ма̄луху): неговото имущество, богатството му.
• إِذَا (идха̄): когато.
• تَرَدَّى (тарадда̄): загина, пропадна, падна в огъня, хвърли се в погибел.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах съобщава, че богатството на скъперника, което е трупал и заради което е бил стиснат, няма да му бъде от никаква полза, когато загине и влезе в Огъня. То няма да го избави от наказанието, нито ще отстрани от него гибелта, нито ще му донесе нещо полезно в онзи момент. Човекът, който е бил въведен в заблуда и е предпочел скъперничеството и отричането на въздаянието, ще види как имуществото му изчезва и не му носи никаква тежест пред Аллах. Когато се строполи в Огъня и пропадне в гибелта, парите му няма да му помогнат ни най-малко, защото истинската полза е само в това човек да вярва в Аллах, да върши добро и да дава от онова, което Аллах му е дарил.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Богатството само по себе си не е спасение; то не може да предпази човека от гибелта и от наказанието в отвъдния живот.
• Истинската печалба е вярата в Аллах и добрите дела, а не трупането на пари и скъперничеството.
• Човек трябва да използва имуществото си по пътя на доброто и да дава милостиня, преди да дойде денят, в който нито пари, нито деца ще помогнат.
• Коранът ни учи да гледаме отвъд земния живот и да се стремим към това, което остава вечно – доволството на Аллах и Рая.
• Този аят е предупреждение и напомняне, че всеки ще бъде въздаден според делата си, и че скъперничеството и отричането водят само до загуба и разкаяние.