Сура Аль-Лейль — Стих 8

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• بَخِلَ (бахиля): скъперничи, стиска си и не дава от онова, което е длъжен да даде.
• اسْتَغْنَى (истагна): смята се за независим, задоволява се със своето и не се нуждае – тук означава, че се е задоволил със земното и е обърнал гръб на нуждата си от Аллах и от отвъдното.

1. Тълкуване на аята:

А що се отнася до онзи, който е скъперничил с имуществото си и не е дарил онова, което е бил задължен да дари, и който се е задоволил със своето положение и с парите си, така че вече не усеща нужда да моли Аллах от Неговата благодат, нито се стреми към наградата на отвъдното – такъв човек се е задоволил с преходните удоволствия на този свят вместо с вечното блаженство. Той е излъгал за истината на вярата и за въздаянието, което тя носи, и затова Аллах ще му улесни пътя към нещастието и ще му отвори вратите към злото. Имотът, с който е скъперничил, няма да му помогне, когато попадне в Огъня.

1. Поуки, които правят исляма и Корана любими на хората:

• Аятът ни учи, че истинското богатство не е в това да трупаш и да пазиш, а в това да даваш и да бъдеш щедър – и че щедростта носи благослов и спокойствие в сърцето.
• Той ни показва, че човек винаги се нуждае от своя Господ и че да се обърнеш към Него с молба не е унижение, а чест и път към доброто.
• Напомня ни, че земните удоволствия са преходни и че онзи, който жертва вечното заради временното, губи и в двата свята.
• Разкрива милостта и справедливостта на Аллах: всеки избира своя път, а Аллах улеснява човека според това, което сам е избрал – затова нека изберем пътя на даването, доволството и вярата.
• И най-важното: Коранът говори на човешкото сърце с ясни и близки образи, за да го насочи към това, което е полезно за него и в този свят, и в отвъдния.