Сура Йунус — Стих 35

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• شُرَكَائِكُم (шурака̄'икум): вашите съдружници — става дума за идолите и божествата, които многобожниците приравняват на Аллах.
• يَهْدِي (яхдӣ): напътва, насочва, води.
• الْحَقِّ (ал-хакк): истината, правото, правият път.
• أَحَقُّ (ахаққ): по-достоен, по-заслужаващ.
• يَهِدِّيَ (яхиддия): тук означава „да се напътва сам“, „да намери правия път сам по себе си“.
• إِلَّا أَن يُهْدَى (илля ан юхда̄): освен ако не бъде напътен от друг.
• تَحْكُمُونَ (тахкумӯн): как съдите, как отсъждате.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пратенико, на тези многобожници: Има ли сред онези, които приемате за съдружници на Аллах, някой, който да насочва към истината и да напътва заблудените? Те не могат да направят това и самите те не са способни да го сторят. Затова кажи: Само Аллах напътва към истината и насочва към правия път.

Нима Онзи, Който напътва към истината и води хората към нея, е по-достоен да бъде следван, или онези, които не могат да намерят правия път сами по себе си, освен ако някой друг не ги насочи? Тези ваши идоли не виждат, не чуват и не могат да направят нищо, освен ако някой не ги постави на определено място или не ги насочи. Как тогава можете да приравнявате Аллах — Който единствен напътва — с творения, които сами не могат да се напътят? Какво ви е, че съдите толкова превратно и несправедливо? Това е решение, което противоречи на здравия разум и на очевидната истина.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинското напътствие идва единствено от Аллах. Никой друг — нито идол, нито човек, нито създание — не може да насочи сърцето към истината, освен ако Аллах не пожелае. Това ни помага да осъзнаем, че вярата и напътствието са дар от Всевишния и че трябва да Го молим с искреност да ни води по правия път.
• Аятът ни показва колко е логично и разумно да следваме Аллах. Щом Той е Единственият, Който напътва към истината, а идолите и лъжливите божества не могат дори сами да се напътят, то несъмнено Аллах е най-достоен да бъде следван и обожаван. Това е призив да използваме разума си и да не следваме сляпо традиции и заблуди.
• Аятът завършва с въпрос: „Какво ви е, че съдите така превратно?“ Това е покана да се замислим върху своите убеждения и решения. Ислямът не изисква сляпа вяра, а ни призовава да разсъждаваме, да търсим истината и да я следваме, където и да е тя.
• Вярата в Аллах и следването на Корана не са бреме, а освобождение от заблудата и объркването. Когато осъзнаем, че само Аллах напътва, сърцата ни се изпълват с доверие и спокойствие, защото знаем, че сме на правия път — пътят на истината, милостта и яснотата.
• Този аят ни кани да се обърнем към Аллах с молба за напътствие и да благодарим за благословията на вярата, която Той ни е дарил. Той ни напомня, че ислямът е религия на разума, на истината и на искреното търсене на правия път.