Сура Худ — Стих 99

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• لَعْنَةً (ла'натан): проклятие, тоест отлъчване от милостта на Аллах и прогонване от нея.
• الرِّفْدُ (ар-рифду): дарът, който се дава, или това, което следва човека и му се приписва.
• الْمَرْفُودُ (ал-марфуду): това, което е последвано от друг, тоест натрупаното и следващото едно след друго.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава, че след като погуби тези неверници с удавяне в морето в този свят, Той ги последва и с проклятие в земния живот – отлъчване от Неговата милост и прогонване от нея. А в Деня на възкресението също ще бъдат последвани от проклятие и отдалечаване от милостта на Аллах, когато бъдат въведени в Огъня. Така те събират две проклятия – едно в този свят и едно в отвъдния – и две наказания: гибел в земния живот и мъчение в Отвъдния. Колко лош е този дар, който им е даден, и колко лошо е това, което ги е сполетяло – натрупването на проклятия и наказания едно след друго, без прекъсване.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва справедливостта на Аллах – Той не наказва никого несправедливо, а въздава според делата.
• Напомня, че земният живот е преходен и че истинското въздаяние е в Отвъдния живот, което подтиква човека да се стреми към добро и да избягва злото.
• Показва, че милостта на Аллах е близо до праведните и че отлъчването от нея е най-голямата загуба, което насърчава към покаяние и връщане към Аллах.
• Кораничните разкази за предишните народи са поука за нас – че упорството в неверие води до гибел и загуба и в двата свята.
• Аятът насърчава вярващия да търси убежище при Аллах от проклятие и от наказание и да цени благодатта на вярата и напътствието.