Сура Йусуф — Стих 56

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَكَّنَّا (макканна): утвърдихме, дадохме власт и възможност.
• يَتَبَوَّأُ (ятабавва'у): да се установи, да живее, да се настани.
• نُصِيبُ (нусибу): даваме, даряваме, постигаме с нещо.
• أَجْرَ (аджра): награда, възнаграждение.
• الْمُحْسِنِينَ (ал-мухсинин): онези, които вършат добро и постъпват благородно.

1. Тълкувание на аята:

И както Аллах дари Юсуф с избавление от затвора и с оправдание, така му даде и власт и утвърждение в земята на Египет. Той можеше да се установи и да живее там, където пожелае, без никой да му пречи или да го ограничава. Това беше милост от Аллах, която Той дава на когото пожелае от Своите раби — в земния живот и в отвъдния. Аллах не погубва наградата на онези, които вършат добро и постъпват правилно, а им я дава в пълен размер, без да ощетява нищо от нея. Така Юсуф, мир нему, беше възнаграден за търпението и доброто си поведение, и Аллах му даде и в този свят, и в отвъдния.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах е Този, Който дава власт и утвърждение на когото пожелае, и никой не може да попречи на Неговата милост.
• Търпението и доброто поведение не се пренебрегват от Аллах — Той възнаграждава онези, които вършат добро, с пълна награда.
• Милостта на Аллах обхваща и земния живот, и отвъдния, и Той я дава на когото пожелае от Своите раби.
• В историята на Юсуф има пример за надежда: след изпитанието и затвора идва утвърждение и милост, за онези, които остават търпеливи и добри.
• Коранът ни учи, че доброто дело никога не се губи при Аллах, и това насърчава човека да върши добро и да се надява на наградата на Аллах.