Сура Ибрахим — Стих 35

1. Обяснение на думите в аята:

• وَإِذْ – „И когато“; израз, който въвежда спомен за минало събитие.
• رَبِّ – „Господарю мой“; обръщение към Аллах с признание за Неговото господство и власт.
• اجْعَلْ – „направи“, „стори“.
• هَٰذَا الْبَلَدَ – „този град“; става дума за Мека.
• آمِنًا – „сигурен“, „безопасен“; място, в което хората са в безопасност.
• وَاجْنُبْنِي – „и ме отдалечи“, „и ме предпази“.
• وَبَنِيَّ – „и синовете ми“, „и потомството ми“.
• أَن نَّعْبُدَ الْأَصْنَامَ – „да служим на идолите“; الأَصْنَام е множествено число на صَنَم – идол, който е изваян или изобразен, докато وَثَن е идол без образ.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах разказва за Своя пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, който след като заселил сина си Исмаил и майка му Хаджар в долината на Мека – място пусто и без вода – се обърнал към своя Господ с искрена молба. Той поискал от Аллах да направи този град сигурен и безопасен, така че всеки, който влезе в него, да бъде защитен, да не се пролива кръв в него и никой да не бъде онеправдан. След това Ибрахим добавил още една важна молба: да бъде отдалечен заедно със своите синове от поклонението на идолите. Той се страхувал не само за себе си, но и за своето потомство, защото знаел колко лесно човек може да бъде отклонен от правия път и да започне да се покланя на сътворени неща вместо на Създателя. Така Ибрахим съчетал молба за материална сигурност – безопасността на града – с молба за духовна сигурност – опазване от многобожие и идолопоклонство. Това показва неговата дълбока загриженост както за земния живот, така и за вярата и отвъдния живот.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинският вярващ се обръща към Аллах с молба и смирение, като признава, че всичко добро идва от Него.
• Пророк Ибрахим ни дава пример как да се грижим не само за себе си, но и за своето семейство и потомство – да се молим те да бъдат пазени от греха и заблудата.
• Безопасността и сигурността на едно място са дар от Аллах, за който трябва да бъдем благодарни и да Го молим да ги запази.
• Най-голямата опасност за човека не е загубата на имущество или живот, а отдалечаването от вярата и попадането в многобожие. Затова вярващият трябва постоянно да иска от Аллах да го пази на правия път.
• Този аят ни показва колко дълбоко Корана се грижи за чистотата на вярата и ни насърчава да се стремим към искрено поклонение само на Аллах, следвайки пътя на пророците.