Сура Аль-Хиджр — Стих 93

1. Пояснение на думите в аята:

• عَمَّا: съкратена форма на "عن ما" – „за това, което“ или „относно онова, което“.
• كَانُوا: „те бяха“ или „те са били“ – глагол в минало несвършено време, който указва продължително или повтарящо се действие в миналото.
• يَعْمَلُونَ: „вършат“ или „извършват“ – глагол в сегашно време, който обхваща всички техни дела: вяра, думи и постъпки.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от по-дълъг пасаж, в който Всевишният Аллах се заклева в Своето могъщество, че на Съдния ден ще подложи на равносметка всички хора – всеки един от тях – и ще ги попита за всичко, което са вършили в земния живот. Те ще бъдат разпитани за своите убеждения и вяра, за думите си и за делата си: за многобожието и идолопоклонството, за греховете и престъпленията, както и за това как са се отнасяли към Корана – дали са го разделяли на части, приемали са едно и отхвърляли друго, изопачавали са го или са го променяли според собствените си желания. Нищо няма да остане скрито и никой няма да избегне този разпит. В това има строго предупреждение и възпиране от упорството в тези грозни дела, както и насърчение към искрено покаяние и поправяне още в този свят, преди да настъпи Денят, в който никой въпрос няма да бъде пропуснат.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Всеки човек ще бъде подложен на равносметка за делата си – това възпитава у нас чувство за отговорност и ни учи да живеем съзнателно, знаейки, че никое дело не остава незабелязано от Аллах.
• Милостта на Аллах се проявява и в това, че Той ни уведомява предварително за този разпит, за да се поправим и да се върнем към Него, преди да е станало твърде късно.
• Коранът е велика благодат и доверие – той ни напътва и ни предпазва; затова е наш дълг да го четем, разбираме и следваме изцяло, без да избираме само онова, което ни е удобно.
• Ислямът не е просто набор от обреди, а цялостен път, който обхваща вярата, словото и делата – и именно това единство прави живота ни осмислен и изпълнен с надежда за награда при Аллах.
• Вярата в Съдния ден изпълва сърцето с богобоязън и същевременно с надежда, защото знаем, че Аллах е Справедлив и Милосърден, и че искреното покаяние и добрите дела водят към вечно блаженство.