Сура Аль-Исра — Стих 55

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَرَبُّكَ“ (уа раббука): И твоят Господ.
• „أَعْلَمُ“ (а‘ляму): Най-знаещ, най-осведомен.
• „فَضَّلْنَا“ (фаддална): Дадохме предимство, отличихме.
• „زَبُورًا“ (Забур): Забур – свещената книга, низпослана на пророк Дауд (Давид).

1. Тълкувание на аята:

И твоят Господ, о, Пратенико, знае най-добре всичко, което съществува на небесата и на земята – знае техните състояния, дела и какво заслужават. Нищо не е скрито от Него и Той мъдро управлява всичко.

И наистина Ние дадохме предимство на едни пророци пред други – чрез множество последователи, чрез низпосланите книги и чрез особените дарове, с които ги удостоихме. Така Ибрахим (Авраам) беше отличен с приятелството на Аллах, Муса (Моисей) – с говоренето направо с Него, а Мухаммад – с възнесението на небето. А на Дауд дадохме Забур като книга и като отличие за него.

Този аят е отправен към онези, които признават, че пророците са различни по степен и че Аллах е дал предимство на едни пред други. Щом признавате това, защо отричате достойнството на Мухаммад, който е един от тези пророци? Всъщност Аллах е Този, Който избира и дарява с пророчество и с предимство, когото пожелае, и Неговото знание обхваща всичко.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е всезнаещ и нищо не се укрива от Него – това ни учи да бъдем искрени и да се обръщаме към Него с доверие.
• Различието между пророците по степен е доказателство за Божията мъдрост и справедливост – всеки е получил своята мисия и своето достойнство според Божието знание.
• Низпосланите книги, като Забур, са знак за Божията милост към човечеството и за това, че Той не оставя хората без напътствие.
• Ако човек признава достойнството на предишните пророци, то по същия начин трябва да признае и достойнството на Пророка Мухаммад, което е път към вярата и към единството на посланието.
• Този аят ни насърчава да уважаваме всички пророци и да следваме последното послание, което е завършекът и печатът на всички Божии послания.