Сура Марьям — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• „يَذْكُرُ“ (язкуру): да си спомни, да се замисли, да вземе поука.
• „الْإِنسَانُ“ (ал-инсан): човекът, който отрича възкресението.
• „خَلَقْنَاهُ“ (халакнаху): Ние го сътворихме.
• „مِن قَبْلُ“ (мин каблу): преди това, в предишното му състояние.
• „وَلَمْ يَكُ شَيْئًا“ (уа лам яку шай'ан): и той не беше нищо, тоест не съществуваше.

1. Тълкувание на аята:

Нима човекът, който отрича възкресението, не се замисля и не си спомня, че Ние го сътворихме в началото, когато той изобщо не съществуваше и не беше нищо? Той беше нищо, а Ние го създадохме от нищо. Щом сме способни да го сътворим първия път, когато не е бил нищо, то още по-лесно и по-възможно е да го върнем към живот след смъртта му. Възкресението не е по-трудно от първоначалното сътворение, а напротив — то е по-леко и по-просто. Така човекът трябва да извлече поука от собственото си начало и да разбере, че Създателят, Който го е създал от нищо, несъмнено може да го съживи отново.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да размишляваме върху собственото си сътворение и да помним, че сме били нищо, а Аллах ни е дал съществувание — това поражда смирение и благодарност.
• Той показва, че възкресението е напълно възможно и лесно за Аллах, защото Той вече е сътворил човека от нищо. Това укрепва вярата в отвъдния живот.
• Напомня ни, че човек не бива да се забравя и да става горделив, а да помни своето начало и своя Създател.
• Подтиква ни да се обръщаме към Корана с разум и размисъл, защото в него има ясни доказателства и милост за онези, които вярват.
• Показва колко милостив е Аллах — Той не ни е оставил в неведение, а ни е дал знамения и напомняния, за да намерим истината и да спечелим вечния живот.