Сура Марьям — Стих 66

1. Обяснение на думите в аята:

— „الْإِنسَانُ“ (ал-инсан): тук означава конкретно неверникът, който отрича възкресението, а не всеки човек по принцип.

— „أَإِذَا مَا مِتُّ“ (а-иза ма митту): „Нима когато умра и се превърна в пръст и кости?“

— „لَسَوْفَ أُخْرَجُ حَيًّا“ (ла-сауфа ухраджу хайян): „Наистина ли ще бъда изведен жив (от гроба)?“ — израз на подигравка и неверие.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за думите на неверника, който отрича възкресението и се присмива на идеята за живот след смъртта. Той казва с насмешка и отричане: „Нима след като умра и тялото ми се разпадне, ще бъда изведен от гроба жив?“ Това е израз на учудване, породено от неверие, сякаш възкресението е нещо невъзможно и далечно. Причината за низпославането на аята е свързана с един от неверниците, който взел разложена кост, стрил я на прах и с подигравка попитал: „Нима Аллах ще възкреси това след като стане на прах?“ Затова Аллах разкрива тяхното състояние и опровергава тяхното отрицание, като посочва, че Той, Който е сътворил човека от нищо в началото, несъмнено е способен да го върне към живот отново.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Коранът разкрива и описва съмненията на неверниците още преди те да ги изразят, което показва, че той е истинско слово от Всезнаещия Аллах.

— Възкресението не е нещо далечно или невъзможно за Аллах; Той е Създателят и Той е способен на всичко.

— Отричането на възкресението често идва от гордост и подигравка, а не от истинско търсене на истината.

— Ислямът призовава човека да размишлява върху своето сътворение и върху силата на Аллах, което го води към вяра и смирение.

— Вярата във възкресението дава на човека надежда и смисъл, и го насърчава към добри дела в очакване на срещата с Аллах.