Сура Аль-Анбия — Стих 66

1. Пояснение на думите в аята:

• "أَفَتَعْبُدُونَ" (афата'будун) — "ниже ли ще служите/обожавате" — въпросителна форма, изразяваща порицание и учудване.
• "مِن دُونِ اللَّهِ" (мин дуни-Ллах) — "вместо Аллах" — тоест нещо друго освен Аллах.
• "مَا لَا يَنفَعُكُمْ شَيْئًا" (ма ла янфа'укум шай'ан) — "онова, което не ви ползва с нищо".
• "وَلَا يَضُرُّكُمْ" (уа ла ядуррукум) — "и не ви вреди".

1. Тълкувание на аята:

Пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, се обръща към своя народ с думи на порицание и укор. Той им казва: Нима вместо Аллах обожавате идоли, които не могат да ви донесат никаква полза — нито когато им служите, нито когато им се молите — и не могат да ви навредят, ако ги изоставите и не им служите? Тези идоли дори не са в състояние да си помогнат сами на себе си, нито да отблъснат вреда от себе си, камо ли да я отблъснат от вас или да ви донесат полза. Ибрахим ги призовава да се замислят и да осъзнаят колко погрешно е това, което вършат — да оставят поклонението пред Единствения Аллах и да обожават безпомощни създания, които нито ползват, нито вредят.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи да разсъждаваме разумно за това на какво посвещаваме поклонението си. Всяко нещо, което не може да донесе полза и не може да отблъсне вреда, не заслужава да бъде обожавано.
• Ислямът е религия на яснотата и логиката — той ни призовава да насочим сърцата си само към Аллах, Който единствен държи ползата и вредата в Своите ръце.
• Аятът ни показва милостта и мъдростта на пророците, които търпеливо напътствали своите народи, водейки ги от заблуда към истината.
• Колкото повече размишляваме върху Корана, толкова повече осъзнаваме колко чист и разумен е пътят на вярата в Единия Бог — път, който освобождава човека от безсмислено робство пред безпомощни неща и го издига към истинското поклонение пред Създателя.