Сура Аль-Хаджж — Стих 22

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• كُلَّمَا (кулляма): „всеки път когато“, „щом като“ – израз, който показва повторение на действието.
• أَرَادُوا (араду): „пожелаха“, „поискаха“ – от глагола „ирада“ (воля, желание).
• يَخْرُجُوا (яхруджу): „да излязат“, „да се измъкнат“.
• مِنْهَا (минха): „от нея“ – местоимението се отнася за Огъня (Джаханнам).
• غَمٍّ (гамм): „скръб“, „мъка“, „потиснатост“ – силна тъга и страдание, които обхващат сърцето.
• أُعِيدُوا (у‘иду): „бъдоха връщани обратно“ – в страдателен залог.
• ذُوقُوا (зуку): „вкусете!“ – заповедна форма, означаваща „изпитайте, почувствайте“.
• عَذَابَ الْحَرِيقِ (азабал-харик): „мъчението на изгарящия огън“ – наказанието на пламъците, които изгарят до край.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва състоянието на обитателите на Огъня и тяхното непрестанно страдание. Всеки път, когато мъката и скръбта в Джаханнам станат толкова непоносими, че те се опитат да излязат от него, за да намерят облекчение, те биват връщани обратно в него. Не им се дава нито изход, нито почивка. И им се казва с укор и порицание: „Вкусете мъчението на изгарящия огън!“ – тоест изпитайте напълно неговата болка и жар, която не стихва и не намалява.

Това е участта на онези, които са отхвърлили вярата и са упорствали в неверието си. Те са видели истината, но са ѝ обърнали гръб, и затова сега се намират в състояние, от което няма избавление. Всеки опит да избягат от страданието води само до още по-голямо страдание. Това е справедливото възмездие за онези, които са предпочели неверието пред вярата и са отхвърлили Божиите знамения.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

• Този аят ни напомня за тежестта на отвъдното наказание, за да се стремим към това, което ни спасява от него – вярата в Аллах и следването на Неговия Пратеник (с.а.с.).
• Той ни показва, че Божията справедливост е абсолютна: никой не се наказва без причина, а наказанието е резултат от собствените избори на човека.
• Аятът ни подтиква към размисъл и покаяние, преди да е станало твърде късно, защото в отвъдното няма връщане назад и няма втори шанс.
• Той ни учи, че истинското щастие и спасение се намират в подчинението на Аллах и в следването на Корана – книгата, която ни води към вечното блаженство и ни предпазва от вечното страдание.
• И най-важното: този аят ни кара да оценим безкрайната милост на Аллах в този свят, където все още имаме възможност да се обърнем към Него, да поискаме прошка и да променим пътя си, преди да настъпи Денят, в който никой не може да избяга от справедливостта.