Сура Аль-Муминун — Стих 37

1. Обяснение на думите в аята:

• „إِنْ هِيَ إِلَّا“ (ин хия илля) – означава „това не е нищо друго освен“, израз, който ограничава и отрича всичко извън споменатото.
• „حَيَاتُنَا الدُّنْيَا“ (хаятуна ад-дуня) – „нашият земен живот“, т.е. животът в този свят, който е временен и преходен.
• „نَمُوتُ وَنَحْيَا“ (намуту уа нахя) – „умираме и живеем“ – израз, с който се описва непрестанната смяна на поколенията: едни умират, други се раждат.
• „بِمَبْعُوثِينَ“ (би-маб‘усин) – „възкресени“, т.е. изведени живи от гробовете след смъртта за отчитане.

1. Тълкуване на аята:

Този аят предава думите на неверниците, които отричат отвъдния живот и възкресението. Те твърдят, че съществува само този земен живот – нищо друго няма след него. Според тяхното разбиране животът е само верига от раждане и смърт: едни хора умират, а на тяхно място се раждат други, и така човечеството продължава да съществува. Те напълно отхвърлят идеята, че след смъртта ще бъдат върнати към живот, за да бъдат съдени и да получат въздаяние за делата си. Те смятат, че след като човек умре, той просто изчезва и повече не се връща към живот, и че няма никакво изчисление или съд след смъртта.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко погрешно е схващането, че животът свършва със смъртта. Ислямът ни учи, че земният живот е само временно изпитание, а истинският и вечен живот е в отвъдното.
• Вярата във възкресението и в Деня на съда дава на човека цел и смисъл: той знае, че всяко негово дело ще бъде отчетено и че доброто ще бъде възнаградено, а злото – наказано. Това го подтиква към добри дела и го предпазва от зло.
• Аятът ни напомня, че отричането на отвъдния живот не е ново явление – то е съществувало и преди, и Коранът го споменава, за да ни предупреди и да ни насочи към истината.
• Размисълът върху този аят ни кара да се запитаме: нима е разумно да вярваме, че след толкова сложно и премъдро сътворение човек просто изчезва безследно? Справедливостта на Всевишния изисква да има отвъден живот, в който всеки да получи своето въздаяние.
• Ислямът не ни призовава към сляпо вярване, а към размисъл и осъзнаване. Този аят е покана да помислим за смисъла на съществуването си и за това какво ни очаква след смъртта, и да изберем пътя на вярата, който носи спокойствие и надежда.