Сура Аль-Муминун — Стих 38

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• إِنْ هُوَ إِلَّا: „Той не е нищо друго освен...“ – израз, който се използва за ограничаване и отричане на всякакво друго качество освен споменатото.
• افْتَرَىٰ: „измисли“, „изфабрикува“ – тоест съзнателно сътвори лъжа и я приписа на някого.
• كَذِبًا: „лъжа“ – неистина, измислица.
• بِمُؤْمِنِينَ: „вярващи“, „повярвали“ – тук означава „ние не сме от онези, които му вярват и го приемат за истински“.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за думите на неверниците, които отхвърлиха Неговия пратеник. Те твърдяха, че този, който ги призовава към вяра в Аллах и към единобожие, не е нищо друго освен един обикновен човек, който е измислил лъжа срещу Аллах, като е приписал на Него пратеничество и откровение. С тези свои думи те не само отхвърлиха посланието, но и обвиниха пратеника в най-тежкото – че лъже за Аллах. И заявиха, че никога няма да му повярват и няма да приемат това, което той им носи.

В този аят се разкрива същността на упорството на неверниците: те не отхвърляха истината поради липса на доказателства или поради слабост на доводите, а поради гордост и умишлено отрицание. Те виждаха ясните знамения и чуваха убедителното послание, но избраха да го отрекат и да обвинят пратеника в измама. Така този аят ни показва, че понякога хората отхвърлят истината не защото не я разбират, а защото не искат да ѝ се подчинят.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Истината е ясна, но сърцата понякога я отхвърлят от гордост. Аятът ни учи, че човек трябва да бъде смирен и открит към истината, а не да я отхвърля само защото противоречи на навиците или желанията му.
• Обвиняването в лъжа срещу Аллах е тежко престъпление. Неверниците обвиниха пратеника в измислица, но всъщност те самите бяха в заблуда. Това ни напомня да бъдем внимателни с думите си и да не отхвърляме истината, която идва от Аллах.
• Коранът разкрива и вътрешните състояния на хората. Той не само предава събития, но и разкрива мотивите и нагласите на сърцата – нещо, което ни помага да се самопроверим и да търсим искреност във вярата си.
• Призивът към вяра е милост, а не измислица. Пратеникът е бил изпратен като милост за човечеството, а не за да налага нещо от себе си. Който приеме посланието с отворено сърце, ще намери истинския път и спокойствие.
• Вярата изисква доверие и приемане. Неверниците казаха: „ние не му вярваме“. Вярващият, от друга страна, приема истината с доверие и я следва, защото знае, че тя идва от Аллах – Господаря на всички светове.