Сура Аль-Муминун — Стих 66

1. Пояснение на думите в аята:

• آيَاتِي (аяти): Моите знамения, т.е. айетите на Корана.
• تُتْلَىٰ عَلَيْكُمْ (тутля алейкум): биваха четени пред вас, рецитирани ви.
• أَعْقَابِكُمْ (а'кабикум): петите ви, т.е. назад, в посока обратна на истината.
• تَنكِصُونَ (танкисун): отстъпвате назад, обръщате се наопаки, отвръщате се с отвращение.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за състоянието на онези, които са отхвърляли истината. Той казва, че Своите знамения – айетите на Корана – вече са били рецитирани пред тях, за да повярват и да ги приемат. Но вместо да слушат и да се покорят, те са бягали от тях и са се обръщали назад. Все едно човек, който върви назад върху петите си, без да вижда накъде отива – така и те са отстъпвали от вярата, отвръщали са се от истината с отвращение и са отказвали да я приемат. Те не само са били безразлични, но са изпитвали неприязън към чутото и са бягали от него, връщайки се към неверието и заблудата. Този образ показва колко грозно и унизително е тяхното положение – те вървят обратно, далеч от светлината на напътствието.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът е знамение и милост от Аллах, изпратено, за да ни напътства. Щастлив е онзи, който слуша с отворено сърце и приема истината.
• Отвръщането от Корана и бягството от неговите учения е път към загуба и унижение. Вярата изисква смирение и готовност да чуем и да се покорим.
• Ислямът ни учи да не бъдем като онези, които отстъпват назад, а да вървим напред към доброто, към знанието и към Аллах с искрено сърце.
• Всеки айет, който чуем, е възможност да се приближим до Аллах. Нека не го пропиляваме, а да го посрещнем с любов и послушание.
• Коранът е светлина, която извежда от тъмнината. Който се обърне към него, ще намери истинското щастие и спокойствие в този свят и в отвъдния.