Сура Аль-Муминун — Стих 72

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „أَمْ“ (ам): частица, която тук означава „или“ и въвежда въпрос с цел опровержение и изясняване.

— „خَرْجًا“ (харджан): възнаграждение, отплата или данък, който се иска от хората в замяна на нещо.

— „فَخَرَاجُ“ (фахараджу): отплатата и даруването, което идва от Аллах.

— „رَبِّكَ“ (раббика): твоят Господ, обръщение към Пророка, мир нему.

— „خَيْرُ الرَّازِقِينَ“ (хайру-р-разикин): Най-добрият от всички, които даруват препитание.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пророк, мир нему, с въпрос, който всъщност носи опровержение на доводите на неверниците. Той казва: Нима ти, о, Пратенико, искаш от тях отплата или възнаграждение за това, което им предаваш от твоя Господ, и точно това ги е накарало да отхвърлят призива ти и да се въздържат от вяра? Ти не си сторил такова нещо. Ти не си поискал от тях нито пари, нито имот, нито каквато и да е материална отплата за своята проповед. Наградата от твоя Господ и Неговото даруване са много по-добри от онова, което тези хора биха могли да ти дадат, и от онова, което те самите притежават. Аллах е Най-добрият от всички, които даруват препитание — Той дава без мярка и без сметка, и никой не е в състояние да дарува така, както дарува Той.

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Този аят показва благородството на Пророка, мир нему, който не е поискал никаква материална отплата за призива си, а е работил единствено заради Аллах.

— Напомня ни, че истинското препитание и истинската награда идват от Аллах, а не от хората, и че който се уповава на Аллах, никога няма да бъде изоставен.

— Насърчава вярващия да не търси признание или облага от хората за добрите си дела, а да очаква наградата си единствено от своя Господ.

— Показва, че Аллах е Най-добрият Дарител на препитание, и че Неговото даруване е по-добро и по-трайно от всичко, което хората могат да предложат.

— Приканва човека да се замисли: щом Пророкът не е искал нищо в замяна, то какво го възпира да приеме истината, освен собствената му гордост и упорство?