Сура Аль-Муминун — Стих 82

1. Обяснение на думите в аята:

— «قَالُوا»: казаха, рекоха.

— «أَإِذَا مِتْنَا»: нима когато умрем?

— «وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا»: и станем пръст и кости (изгнили, разпаднали се).

— «أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ»: нима наистина ще бъдем възкресени (съживени отново)?

1. Тълкувание на аята:

Този аят предава думите на онези, които отричат възкресението. Те изразяват своето учудване и неверие, като казват: Нима след като умрем и телата ни се разложат, превърнат в пръст и останат само изгнили кости, ще бъдем съживени отново и ще се върнем към живот, за да бъдем съдени? Те смятат това за нещо невъзможно и далеч от разума, защото се вглеждат само в материалните причини и забравят, че Този, Който ги е създал от нищо в началото, е способен да ги върне към живот след смъртта. Тяхното отрицание не е породено от липса на доказателства, а от гордост и отказ да приемат истината за отвъдния живот и за отговорността пред Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът разкрива съмненията на отричащите още преди хиляди години, което показва неговата истинност и божествен произход.

— Възкресението не е нещо трудно за Аллах; щом е сътворил човека от нищо, Той може да го съживи и след разпадането му.

— Размисълът върху сътворението води вярващия до смирение и увереност в срещата с Аллах.

— Ислямът учи, че животът не свършва със смъртта, а продължава във вечността, което дава на човека надежда, цел и отговорност.

— Вярата във възкресението подтиква човека към добри дела и го предпазва от несправедливост, защото знае, че ще бъде съден от Всезнаещия.