Сура Аль-Муминун — Стих 87

1. Обяснение на думите в аята:

• „سَيَقُولُونَ“ (саякулун) – „те ще кажат“: изразява бъдеще време, потвърждаващо, че неверниците непременно ще признаят истината с езиците си.
• „لِلَّهِ“ (лилляхи) – „на Аллах“: тоест всичко това принадлежи на Аллах, Той е Единственият Собственик и Владетел.
• „قُلْ“ (кул) – „кажи“: заповед към Пророка (с.а.с.) да отговори на тяхното признание с въпрос, който ги укорява.
• „أَفَلَا تَتَّقُونَ“ (афаля таттакун) – „нима не се боите?“: въпрос с укор и предупреждение, тоест нима не се страхувате от наказанието на Аллах и не Му се покорявате?

1. Тълкувание на аята:

След като езичниците признават, че небесата, земята и всичко велико в тях принадлежи на Аллах, Всевишният казва на Своя Пророк (с.а.с.): кажи им с укор – щом сами признавате, че всичко това е на Аллах, нима не се боите от Него? Нима не се страхувате от наказанието Му, когато Му придавате съдружници и се покланяте на други освен Него? Щом Той е Създателят, Собственикът и Владетелят на всичко, то Той единствен заслужава да бъде обожествяван, да Му се покорявате чрез изпълнение на заповедите Му и въздържане от забраненото Му, за да се спасите от мъчението Му. Този въпрос разкрива противоречието в тяхното положение: те признават Аллах за Господар на всичко, а въпреки това Му съдружават други в поклонението – което е явна несправедливост и липса на богобоязливост.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че човекът по своята природа признава съществуването и господството на Аллах, дори когато се отклонява – а ислямът идва да съгласува това вътрешно признание с истинското поклонение само на Аллах.
• Той ни учи, че признаването на Аллах за Създател и Владетел задължително води до богобоязливост и покорство – това е пътят към спасението и сигурността.
• Въпросът „нима не се боите?“ е милостиво предупреждение, а не просто укор – той отваря вратата за покаяние и връщане към истината, преди да е станало твърде късно.
• Коранът използва разумни доводи и логика, за да насочи човека към вярата, което показва, че ислямът е религия на разума и ясното доказателство, а не на сляпо следване.
• Ако Всевишният е единственият Собственик на небесата, земята и Великия трон, то сърцето на вярващия намира спокойствие и сигурност в Него, знаейки, че всичко е в Неговата ръка – и това е истинското щастие и освобождение от страха от създанията.