Сура Аль-Муминун — Стих 86

1. Пояснение на думите в аята:

• „رَبُّ“ (Рабб) – Господ, Създател, Властелин и Управител.
• „السَّمَاوَاتِ السَّبْعِ“ (ас-самауати ас-саб‘) – седемте небеса, които Аллах е сътворил и поддържа.
• „الْعَرْشِ الْعَظِيمِ“ (ал-‘арши ал-‘азим) – Великият Трон, най-великото и най-висшето от сътвореното.

1. Тълкувание на аята:

Аллах нарежда на Своя Пратеник (с.а.с.) да попита онези, които Го отричат или Му придават съдружници: Кой е Господът на седемте небеса и Кой е Господът на Великия Трон – най-огромното и най-възвишеното творение? Отговорът е очевиден и те сами го знаят: това е Аллах, Единственият, Който създава, владее и управлява всичко. Щом Той е Господ на тези необятни творения, как може да бъде отричан или да Му се придават други божества? Този въпрос е призив към разум и размисъл, за да признаят истината за единобожието.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да размишляваме върху величието на творението и така да опознаем величието на Създателя.
• Признаването на Аллах като Господ на небесата и Трона естествено води до посвещаване на поклонението само на Него.
• Въпросите в Корана често са милостив призив към разума, а не просто упрек – те ни помагат да открием истината сами.
• Колкото по-добре познаваме могъществото и властта на Аллах, толкова по-силна става вярата ни и толкова по-искрено е подчинението ни към Него.