Сура Аш-Шуара — Стих 142

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „إِذْ“ (из): означава „когато“ и въвежда споменаване на определено време или събитие от миналото.

— „أَخُوهُمْ“ (техният брат): тук означава брат по род и по народ, тоест Салих, който бил от същия народ и произход като тях, а не чужденец.

— „صَالِحٌ“ (Салих): името на пророка, изпратен от Аллах до народа Самуд.

— „أَلَا“ (не): въпросителна частица, използвана за подкана и предупреждение, носеща смисъл на „не бива ли“ или „защо не“.

— „تَتَّقُونَ“ (да се боите): от глагола „اتَّقَى“ — да се пазиш, да се боиш и да избягваш гнева и наказанието на Аллах чрез подчинение и оставяне на греха.

1. Тълкуване на аята:

Когато техният брат по род и народ — Салих — се обърнал към своя народ, той не започнал с укор или надменност, а с милостива покана и предупреждение. Той им казал: „Не бива ли да се боите от Аллах и да Го възприемате като единствен, Когото обожавате, като оставите поклонението към други освен Него? Не бива ли да се пазите от Неговото наказание, като следвате това, към което ви призовавам?“

Той бил изпратен от Аллах като пратеник към тях и бил верен пазител на посланието, което получил от своя Господ. Затова ги призовал да се страхуват от наказанието на Аллах и да приемат напътствието, което им носел. При това Салих не искал от тях никаква награда или отплата за своето напътствие и искрена грижа — неговото възнаграждение било единствено при Господа на световете.

Така аятът разкрива същността на призива на всички пророци: покана към богобоязливост, искреност в посланието и безкористност в напътствието.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Ислямът е призив към богобоязливост и чистота на сърцето, а не към насилие или принуда.

— Пророците били от самите народи, към които били изпращани — те познавали техния език, обичаи и обстоятелства, което прави посланието близко и разбираемо.

— Искреността на пророците е пример за всеки призоваващ към добро: те не търсят лична изгода, а само доволството на Аллах.

— Коранът разказва историите на предишните народи, за да ни научи и предупреди, и в това има милост и напътствие за всеки, който размишлява.

— Когато човек се бои от Аллах и остави поклонението към други освен Него, той постига истинска свобода и достойнство, защото се освобождава от робството към създаденото и се обръща към Създателя.