Сура Аш-Шуара — Стих 169

1. Обяснение на думите в аята:

— رَبِّ (Рабби): Господи, обръщение към Аллах с признание на Неговата господство и власт.

— نَجِّنِي (наджини): спаси ме, избави ме.

— أَهْلِي (ахли): моето семейство, моите близки, онези, които следват вярата с мен.

— مِمَّا يَعْمَلُونَ (мимма я‘малун): от това, което те вършат — от техните дела и от последствията им.

1. Тълкуване на аята:

Пророк Лут (мир нему) се обърнал към своя Господ с искрена молба, след като изгубил надежда, че неговият народ ще приеме истината и ще се откаже от отвратителните си дела. Той казал: „Господи, спаси мен и семейството ми от това, което те вършат.“ Тоест избави ни от злото и покварата на техните постъпки, от лошите последици, които тези дела носят, и от наказанието, което ще сполети този народ заради упорството му в грях. Лут не поискал отмъщение за себе си, а се обърнал към Аллах с молба за спасение — за себе си и за близките си — от участта на онези, които вършат зло. Така той показал пълно доверие на Аллах и отказ от всякаква връзка с делата на нечестивите.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Когато човек се чувства безсилен пред злото на хората, той има сигурно убежище — обръщането към Аллах с молба. Това е пътят на пророците.

— Ислямът учи вярващия да се стреми към спасение за себе си и за семейството си, защото грижата за близките е част от вярата.

— Човек не трябва да се съгласява със злото и покварата, дори когато е заобиколен от тях; той трябва да запази чистотата на вярата си и да се отвърне от лошите дела.

— Думите на Лут ни показват, че Аллах чува молбите на Своите искрени служители и че спасението идва от Него, а не от хората.

— Този аят ни насърчава да се обръщаме към Аллах с прости, искрени думи, изпълнени с доверие и надежда, точно както правеха пророците.