Сура Лукман — Стих 25

1. Обяснение на думите в аята:

• „السماوات“ (ас-самауат): небесата – всички небесни сфери и творения над нас.
• „الأرض“ (ал-ард): земята – планетата, на която живеем.
• „الحمد لله“ (ал-хамду лил-Лях): цялата похвала и благодарност принадлежат на Аллах.
• „لا يعلمون“ (ля я‘лямун): те не знаят, не разбират.

1. Тълкувание на аята:

Ако попиташ, о, Пратенико, тези, които придават съдружници на Аллах: „Кой сътвори небесата и земята?“, те непременно ще отговорят: „Аллах ги сътвори.“ Тяхното собствено признание е доказателство срещу тях, защото щом Аллах е Единственият Създател, само Той заслужава поклонение. Затова кажи: „Слава и хвала на Аллах, Който разкри истината чрез собствените им думи и установи доказателството срещу тях.“ Но повечето от тези, които придават съдружници, не знаят и не разсъждават кой единствен заслужава хвала и благодарност – затова придават на Аллах други божества. Те не осъзнават, че щом признават Аллах за Създател, логически е неизбежно да Го признаят и за единствен Бог, достоен за поклонение.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че дори езичниците са признавали Аллах за Създател на вселената – това е вроденото знание, заложено в човешката душа.
• Ислямът не изисква сляпа вяра, а призовава към разум и разсъждение: щом Аллах е Създателят, само Той заслужава да бъде обожаван.
• Признаването на Аллах като Създател е първата стъпка към истинската вяра и единобожието.
• Хвалата и благодарността към Аллах са естествен отговор на човека, който осъзнава величието на своя Създател.
• Коранът използва ясни и логични аргументи, за да насочи хората към истината, като уважава техния разум и свободна воля.
• Човекът е призован да размишлява върху знаменията в природата и в себе си, за да открие своя Господ и да Му бъде благодарен.