Сура Лукман — Стих 7

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلَّى (уалля): обърна се назад, отвърна се, отдръпна се с пренебрежение.
• مُسْتَكْبِرًا (мустакбиран): надменен, горделив, проявяващ високомерие и отказ да приеме истината.
• وَقْرًا (уакран): тежест или глухота в ушите, която пречи да се чува.
• فَبَشِّرْهُ (фабашширху): „възвести му блага вест“ – използвано тук иронично, като предупреждение за наказание.
• عَذَابٍ أَلِيمٍ (азабин алим): болезнено, мъчително наказание.

1. Тълкуване на аята:

Когато на такъв човек се четат аятите на Корана – ясните знамения на Аллах – той се отдръпва с високомерие и гордост, сякаш изобщо не ги е чул. Сякаш в ушите му има тежест или глухота, която му пречи да възприеме думите. Той не само че не приема напътствието, но и се обръща с гръб към него, демонстрирайки презрение към истината и към онзи, който я предава. Затова на такъв човек – о, Пратенико – се възвестява болезнено наказание, което го очаква в Отвъдния живот. Това „възвестяване“ е всъщност заплаха и предупреждение, а не радостна вест, защото неговото поведение заслужава сурово възмездие.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът е напътствие и милост, но само за онези, които го слушат с отворено сърце и смирение.
• Високомерието и гордостта са пречка пред истината; те отдалечават човека от светлината на вярата.
• Човек трябва да се стреми да слуша Корана внимателно и да размишлява над неговите значения, за да извлече полза.
• Ислямът ни учи на смирение и готовност да приемем истината, независимо от нашия статус или предразсъдъци.
• Заплахата от болезнено наказание е предупреждение, което ни подтиква към покаяние и връщане към правия път.
• Всеки, който се обръща с пренебрежение към Божиите знамения, губи голямо благо и се излага на опасност.
• Коранът е дар за човечеството; четенето и слушането му с вяра носи спокойствие и напътствие в този и в Отвъдния живот.