Сура Саба — Стих 17

1. Пояснение на думите в аята:

• ذَٰلِكَ (заляка) — „това“, „онова“; посочва въпросното наказание и замяна на благата.
• جَزَيْنَاهُم (джазайна̄хум) — „въздадохме им“, „отплатихме им“.
• بِمَا كَفَرُوا (бима̄ кафарӯ) — „заради това, че не вярваха / бяха неблагодарни“; тук „куфр“ включва и отричане на благата на Аллах, и неблагодарност към тях.
• نُجَازِي (нуджа̄зӣ) — „въздаваме“, „отплащаме“, „наказваме със справедливо въздаяние“.
• الْكَفُورَ (ал-кафӯр) — „крайно неблагодарния“, „упорития в отричане на благата и истината“.

1. Тълкувание на аята:

Този аят идва след разказ за народ, на когото Аллах беше дал големи блага — градини, изобилие и сигурност. Но те се отвърнаха от повелята на своя Господ, не изразиха признателност за даровете и отхвърлиха пратениците. Затова Аллах им изпрати силно наводнение, което разруши язовира им, заля градините и превърна изобилието в оскъдица. Вместо прекрасните им плодородни градини те получиха градини с горчиви и неприятни плодове, с безполезни дървета и малко диви растения, които не носеха истинска полза.

Всичко това беше справедливо въздаяние заради тяхното неверие и неблагодарност. Аллах не наказва с такова тежко наказание и не заменя благата с трудности, освен онези, които са крайно неблагодарни — които упорито отричат истината и не признават милостта на своя Господ. Аятът показва, че благата са изпитание и че признателността ги запазва, докато неблагодарността води до тяхната загуба. Също така показва, че Аллах е справедлив и мъдър в Своето въздаяние: наказанието идва след ясно предупреждение и след като човек сам е избрал пътя на отричането.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всички блага — здраве, средства, сигурност, деца, успех — са дарове от Аллах и изискват благодарност.
• Благодарността не е само с думи, а и с покорство, молитва и използване на благата по начин, който е угоден на Аллах.
• Неблагодарността и отричането на истината водят до загуба на благата и до тежко въздаяние, както в този свят, така и в отвъдния.
• Коранът не е просто книга с истории, а книга с поуки; разказите в него са предупреждение и напътствие за нас, за да не повтаряме грешките на предишните народи.
• Аятът разкрива милостта на Аллах: Той предупреждава, дава възможност за покаяние и не наказва незаслужено. Това ни насърчава да се обръщаме към Него с покаяние и с надежда.
• Ислямът ни учи да бъдем признателни и смирени, защото признателният човек запазва благата и печели доволството на Аллах, а неблагодарният губи и в този свят, и в отвъдния.