Сура Йа Син — Стих 75

1. Обяснение на думите в аята:

• لَا يَسْتَطِيعُونَ (ла йастатӣ'ӯна) — „не могат“, „не са в състояние“.
• نَصْرَهُمْ (насраҳум) — „да им помогнат“, „да им окажат подкрепа“.
• جُندٌ (джундун) — „войска“, „войници“, „слуги“, „поддръжници“.
• مُحْضَرُونَ (муҳдаруна) — „докарани“, „присъстващи“, „събрани на едно място“ (в контекста — докарани за разплата и наказание).

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всемогъщият Аллах ни съобщава за безсилието на онези, които многобожниците са приели за божества освен Аллах. Тези идоли и измислени божества не са в състояние да помогнат нито на своите поклонници, нито дори на самите себе си. Те не могат да отвърнат от тях никакво зло и не могат да им донесат никакво добро.

Многобожниците, от своя страна, са като войска и слуги, готови да защитават своите идоли и да им служат. Но идолите не могат да им отвърнат с нищо — нито да ги защитят, нито да им бъдат от полза. Всички те — и поклонниците, и техните идоли — ще бъдат докарани пред Аллах в Деня на възкресението, за да бъдат съдени и да получат своята разплата. Тогава всеки от тях ще се отрече от другия: идолите ще се отрекат от своите поклонници, а поклонниците ще се отрекат от своите идоли, и всички заедно ще бъдат изправени пред наказанието.

Така аятът разкрива пълната безпомощност на всичко, на което хората се уповават освен Аллах, и показва, че истинската подкрепа и помощ идват единствено от Него.

1. Поуки от аята:

• Този аят ни учи, че всяко нещо, на което се уповаваме освен Аллах — било то идоли, хора, богатство или власт — не може да ни помогне, когато имаме истинска нужда от помощ. Само Аллах е всемогъщ и способен да помага.
• Аятът ни показва колко безсмислено е да се покланяме на нещо, което само по себе си е безсилно и не може да помогне дори на себе си. Това ни подтиква да насочим поклонението си единствено към Аллах — Единствения, Който чува, вижда и отговаря.
• Вярата в Аллах ни освобождава от страх и от зависимост от създанията. Който се уповава на Аллах, никога не остава сам и никога не е изоставен.
• Аятът ни напомня за Деня на възкресението, когато всички ще бъдем докарани пред Аллах и ще дадем сметка за делата си. Това ни насърчава да живеем с мисъл за отвъдното и да търсим помощта и доволството на Аллах.
• Ислямът ни призовава към чисто единобожие (таухид) — да се покланяме само на Аллах и да Го молим за помощ във всяко нещо. Това е пътят на истинската сигурност, спокойствие и успех в този свят и в отвъдния.