Сура Ас-Саффат — Стих 139

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „وَإِنَّ“ (уа инна): „И наистина“ — утвърдителна частица, която подчертава и потвърждава следващото изречение.

— „يُونُسَ“ (Юнус): името на пророк Юнус (Йона), мир нему, един от пратениците на Аллах.

— „لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ“ (ла мин ал-мурсалин): „наистина е от пратениците“ — от онези, които Аллах е избрал и изпратил при хората.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах потвърждава с клетва и подчертаване, че Неговият раб Юнус, мир нему, е бил един от истинските пророци и пратеници, които Аллах е избрал и изпратил при своите народи, за да им благовестят за наградата на вярващите и да ги предупредят за наказанието на отхвърлящите вярата. Той е бил сред онези благородни пратеници, които носят посланието на истината и напътстват хората към правия път. Аллах го е избрал и го е причислил към редицата на Своите пратеници, което е най-високата чест и достойнство за един човек. Споменаването на Юнус сред пратениците идва и като утеха и потвърждение, че и той, както останалите пророци, е преминал през изпитания и трудности по пътя на призоваването към вяра в Единия Бог.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Аятът показва високото положение на пророк Юнус, мир нему, и че Аллах лично удостоверява неговото пророчество — това вдъхва доверие в истинността на Корана и в достоверността на пророческата традиция.

— Споменаването на пророците в Корана е знак за приемствеността на Божественото послание — ислямът не е нова религия, а продължение на призива на всички пратеници към вяра в Единия Бог.

— Историята на Юнус, мир нему, носи дълбоки поуки за търпението, покаянието и милостта на Аллах към онези, които се обръщат към Него — това е призив за всеки човек да не губи надежда и да търси прошката на своя Господ.

— Вярата в пратениците е един от стълбовете на вярата в исляма, а този аят я затвърждава и напомня, че следването на тяхното учение е пътят към успеха в този свят и в отвъдния.