Сура Ас-Саффат — Стих 85

1. Пояснение на думите в аята:

• "إِذْ" (из̇): означава "когато", и въвежда спомена за конкретен момент от живота на пророк Ибрахим (Авраам), мир нему.
• "مَاذَا" (ма̄за̄): означава "какво" — въпросителна дума, използвана тук за порицание и укор.
• "تَعْبُدُونَ" (та'будӯн): означава "обожавате, служите, покланяте се" — тоест на какви божества се подчинявате и пред кои се смирявате.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах споменава момента, в който пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, се обърнал към своя баща и към своя народ с въпрос, който всъщност е укор и порицание. Той ги попитал: "На какво се покланяте? Какви са тези идоли и измислени божества, на които служите вместо на Аллах?" Той не задавал този въпрос, за да се поучи от тях, а за да им покаже колко неразумно и погрешно е това, което вършат — че оставят поклонението пред Единствения Бог, Който единствен заслужава да бъде обожаван, и се обръщат към безпомощни сътворени неща, които нито могат да донесат полза, нито да отстранят вреда. С този въпрос Ибрахим искал да събуди съвестта им и да ги накара да се замислят: какво очаквате от Господаря на световете, ако Му придавате съдружници и се покланяте на други освен Него? Това е призив към разум и размисъл, отправен с мекота и състрадание от един пророк, който искрено желаел доброто на своя народ и го призовавал към истината.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската вяра започва с искреност и чистота на сърцето — както сърцето на Ибрахим било свободно от всяко лъжливо убеждение и от всеки недостоен нрав.
• Показва ни, че призивът към истината трябва да бъде изпълнен с мъдрост и състрадание, дори когато се обръщаме към най-близките си хора — както Ибрахим се обърнал първо към своя баща и своя народ.
• Напомня ни, че поклонението трябва да бъде отправено единствено към Аллах, защото Той единствен заслужава обожание, а всичко друго е безсилно и сътворено.
• Подтиква ни да се замислим над собствените си дела и да се запитаме: на какво всъщност се покланяме и кому отдаваме сърцето си? Този въпрос е път към прозрение и към връщане към истинската вяра.
• Коранът ни разказва историите на пророците не само за знание, а за да ни насочи към доброто, да ни вдъхнови с техния пример и да ни покаже, че пътят на единобожието е път на честта, разума и милосърдието.