Сура Ас-Саффат — Стих 99

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ذَاهِبٌ (за̄хибун): заминаващ, отправящ се, напускащ.
• إِلَىٰ رَبِّي (иля̄ раббı̄): към моя Господ, тоест към мястото, където мога да Го обожавам и да Му се покорявам.
• سَيَهْدِينِ (са-яхдı̄ни): Той ще ме напъти, ще ме насочи към доброто и правия път.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, съобщава на своя народ, че напуска тяхната земя и се отправя към своя Господ. Той не бяга от Аллах, а се отдалечава от средата, която му пречи да Го обожава искрено, и се преселва там, където ще може свободно да изпълнява своята вяра. Той е уверен, че Аллах ще го напъти към това, което е добро за неговата религия и за неговия земен живот, и ще го насочи към правия път. Това преселение е израз на пълно доверие в Аллах и на готовност да се остави всичко заради Него. В този смисъл аятът показва, че истинският вярващ е готов да напусне родното си място, ако там не може да живее според вярата си, и че Аллах винаги напътва онези, които се уповават на Него.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че вярата е най-скъпото нещо и че заради нея човек може да остави дом и родина, ако това е нужно, за да запази религията си.
• Той ни показва, че който се уповава на Аллах и тръгне по Неговия път, никога не остава без напътствие – Аллах обещава да го насочи към доброто.
• В него има утеха за всеки, който се чувства сам или принуден да напусне място, където не може да живее според вярата си: Аллах вижда и ще го напъти.
• Аятът ни подтиква да се доверяваме на Аллах във всяко начинание и да вярваме, че Той ще ни насочи към това, което е най-добро за нас в този свят и в отвъдния.
• Той ни напомня, че ислямът е религия на надеждата и на движението напред – човек не стои на едно място, а търси Божието напътствие и се стреми към Неговото доволство.