Сура Ас-Саффат — Стих 100

1. Обяснение на думите в аята:

— „رَبِّ“ (Рабби): Господи, о, мой Създателю и Възпитателю.

— „هَبْ لِي“ (хаб ли): дари ми, отпусни ми, дай ми безвъзмездно.

— „مِنَ الصَّالِحِينَ“ (мина-с-салихин): от праведните, от благочестивите — онези, които са изправни в поклонението и в поведението си.

1. Тълкуване на аята:

Ибрахим (Авраам), мир нему, се обърнал към своя Господ с молитва, след като напуснал своя народ и своята земя и се преселил там, където можел свободно да служи на Аллах. Той поискал от своя Господ да му дари праведно дете — син, който да бъде от благочестивите, който да му бъде опора и утеха в чужбина, да му помага в призоваването към добро и в покорството пред Аллах, и да замести близките и рода, които оставил зад себе си. Тази молба не била заради самия потомък, а заради доброто, което той ще носи — вяра, праведност и продължаване на пътя на призоваването към Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Молитвата и обръщането към Аллах е пътят на пророците; дори великият Ибрахим е искал всичко от своя Господ.

— Ислямът цени праведността повече от всичко: най-скъпото, което един вярващ може да поиска, е благочестиво потомство.

— Преселението и трудностите в чужбина не са пречка да бъдем близо до Аллах; напротив, те са повод за още по-искрена молитва.

— Добрият син и добрият наследник са дар от Аллах и продължение на доброто дело; това е милост, която вдъхновява вярващите.

— Коранът ни учи да се надяваме на Аллах с надежда и смирение, и да искаме от Него доброто и в този свят, и в отвъдния.