Сура Сад — Стих 16

1. Пояснение на думите в аята:

• „قِطَّنَا“ (киттана): нашият дял, нашата участ — това, което ни е отредено.
• „عَجِّل“ (аджил): побързай, ускори.
• „يَوْمِ الْحِسَابِ“ (яумил-хисаб): Денят на равносметката, Съдният ден.

1. Тълкувание на аята:

И казват тези, които отричат истината и упорстват в своето невежество, подигравайки се и предизвикателно: „Господарю наш, побързай да ни дадеш нашия дял — тоест наказанието, което ни е отредено — още в земния живот, преди Деня на равносметката!“ Те не го казват от вяра или от желание за добро, а от присмех и надменност, като оспорват истинността на възкресението и възмездието. Те искат наказанието да дойде веднага, мислейки си, че ако то не се случи незабавно, значи заплахата е лъжлива. Така те сами свидетелстват за своето неверие и за своята заблуда.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни показва колко далеч може да стигне човек в заблудата си, когато се отвърне от истината, и ни учи да търсим знание и смирение, вместо арогантност и подигравка.
• Напомня ни, че Денят на равносметката е сигурен и че всяко нещо има своето определено време при Аллах — нито се забавя, нито се ускорява по прищявка на хората.
• Учи ни да не бързаме и да не изискваме от Аллах това, което не разбираме, а да приемаме Неговото решение с търпение и доверие.
• Показва милостта и справедливостта на исляма: наказанието не идва прибързано, а е отложено, за да има човек време да се покае и да се върне към своя Господ.
• Подтиква ни да ценим Корана като напътствие, което ни пази от подобно осъждане и ни води към истинския успех в този свят и в отвъдния.