Сура Ан-Ниса — Стих 157

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْمَسِيح (ал-Масих): Титла на Иса (Иисус), означаваща „Помазаният“.
• شُبِّهَ لَهُمْ (шуббиха лахум): „Беше им направено да изглежда подобно“ — тоест на тях им се стори, че човекът, когото убиха и разпънаха, е Иса, но в действителност не беше той.
• اتِّبَاعَ الظَّنِّ (иттиба'а аз-занн): „Следване на предположението“ — тоест те не разполагат с достоверно знание, а само предполагат.
• يَقِينًا (якинан): „Със сигурност, с несъмнена увереност“ — тук е в отрицателен контекст: те не са го убили с никаква увереност.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за самохвалното и подигравателно твърдение на юдеите, че уж те са убили ал-Масих Иса, син на Марям, когото наричали „пратеник на Аллах“ — не от вяра в него, а с присмех и подигравка. Аллах опровергава това тяхно твърдение и заявява ясно, че те нито са го убили, нито са го разпнали. Вместо това на тях им е било направено да изглежда така — Аллах е хвърлил образа на Иса върху друг човек, когото те са убили и разпнали, мислейки си, че това е Иса. Така те са останали в заблуда.

След това Аллах посочва, че всички, които са се разминавали в мненията си за това събитие — както юдеите, които твърдели, че са го убили, така и онези, които им го предали, и онези, които спорели помежду си — всички те са в съмнение и колебание относно истината за Иса. Те не притежават никакво истинско знание за това, а следват единствено своите предположения и догадки. А предположението не може да замести истината. Затова Аллах потвърждава окончателно: те със сигурност не са убили Иса — това е несъмнена истина, в която няма никакво място за съмнение.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят показва абсолютната точност и правдивост на Корана. Докато хората са в съмнение и следват предположения, Коранът дава категоричната истина — че Иса не е бил убит, нито разпнат. Това е доказателство, че Коранът е от Аллах, Който знае скритото и явното.
• Аятът ни учи, че вярата, основана на предположения и догадки, не води до истината. Ислямът призовава към знание, увереност и следване на доказателствата, а не на сляпото подражание и догадките.
• В него има утеха и потвърждение на достойнството на пророците на Аллах. Аллах защити Своя пророк Иса от убийство и разпятие, и го издигна при Себе Си. Това показва колко скъпи са пратениците на Аллах и че Той винаги се грижи за тях.
• Аятът ни насърчава да търсим истината от нейния чист източник — откровението на Аллах — и да не се доверяваме на слухове, предположения и човешки догадки, които само ни отдалечават от правия път.
• И накрая, този аят е покана да размислим върху величието на Корана, който изправя и най-заплетените и спорни въпроси, и да приемем исляма като път на яснота, сигурност и истинско знание.