Сура Ан-Ниса — Стих 167

1. Пояснение на думите в аята:

• كَفَرُوا (кафару): отхвърлиха вярата, отрекоха истината и пророчеството.
• صَدُّوا (садду): възпираха, отклоняваха другите.
• سَبِيلِ اللَّهِ (сабили-Ллах): пътят на Аллах, тоест Ислямът и истинското напътствие.
• ضَلُّوا (даллу): се отклониха от правия път, изгубиха посоката.
• ضَلَالًا بَعِيدًا (далалан ба'идан): далечно заблуждение, отклонение много далеч от истината.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за онези, които са отхвърлили вярата и са отрекли пророчеството на Мухаммед, мир нему, и които не са се задоволили само с това, а са възпирали и другите хора от пътя на Аллах — от Исляма и от истинското напътствие. Те са скривали истината и са пречели на хората да я достигнат. Такива хора са събрали в себе си две неща: заблуда и подвеждане на другите. Затова те са се отклонили много далеч от правия път и от истината. Колкото по-голямо е отклонението, толкова по-трудно е за човека да намери обратния път към истината, защото те не само са изгубили пътя за себе си, но и са го закрили пред другите.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко опасно е човек да отхвърли истината и да пречи на другите да я достигнат. Ислямът е пътят на яснотата и напътствието, а Коранът е светлина, която води човека към доброто в този свят и в отвъдния.
• Аятът ни учи да търсим истината с искреност и да не позволяваме на гордостта или на влиянието на другите да ни отдалечат от правия път.
• Той ни напомня, че напътствието е голяма благодат от Аллах и че човек трябва да я пази и да я споделя с доброта и мъдрост, а не да пречи на другите да я достигнат.
• Колкото по-близо сме до Корана и до учението на Пророка, мир нему, толкова по-ясен и сигурен е нашият път, и толкова по-далеч сме от заблудата и загубата.