Сура Ан-Ниса — Стих 55

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• فَمِنْهُم (фа-минхум): „и от тях“ – от хората на Писанието, за които се говори в предходните айети.
• آمَنَ بِهِ (амана бихи): „повярва в него“ – тоест прие вярата в пророка Мухаммед, мир нему, и в това, което му бе низпослано.
• صَدَّ عَنْهُ (садда ‘анху): „се отвърна от него“ – отклони се, възпря се и попречи на другите да го последват.
• سَعِيرًا (са‘иран): „разпален огън“ – пламтящ, разгарян огън, който служи като наказание.

1. Тълкувание на айета:

След като спомена хората, на които бе дадена част от знанието, Всевишният Аллах пояснява, че те се разделят на две групи спрямо истината, която им бе разкрита. Едни от тях повярваха в пророка Мухаммед, мир нему, приеха неговото послание и постъпиха според неговия закон. Други се отвърнаха от него, отказаха да го признаят и дори възпираха хората да тръгнат по неговия път. Това е тяхното положение спрямо това, което бе низпослано на пророка – едни го приемат с вяра и покорство, а други го отхвърлят с горделивост и упорство. За онези, които отхвърлят истината и упорстват в неверието си, е приготвено наказанието в Ада – огън, който е разпален и ги обхваща. Това е достатъчно възмездие за тяхното отхвърляне и отклоняване от правия път.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Айетът показва, че знанието и истината не са еднакви за всички хора – някои ги приемат и се възползват от тях, а други ги отхвърлят и губят. Това ни учи да бъдем от онези, които приемат истината с отворено сърце.
• Вярата в пророка Мухаммед, мир нему, е продължение на вярата в предишните пророци и книги. Ислямът не отрича предишните послания, а ги потвърждава и завършва.
• Отхвърлянето на истината и възпирането на другите от нея е тежко прегрешение, което води до наказание. Затова човек трябва да търси истината и да не пречи на другите да я намерят.
• Адът е реалност и предупреждение за онези, които упорстват в неверието. Споменаването му в Корана е милост, за да се върнем към правия път, преди да е станало твърде късно.
• Коранът разказва за съдбите на предишните общности, за да ни даде пример и напътствие. Четенето и размисълът върху него ни помагат да изберем пътя на вярата и спасението.