Сура Ан-Ниса — Стих 54

1. Пояснение на думите в аята:

• يَحْسُدُونَ (яхсудуна): завиждат, негодуват от благата, които другите притежават, и желаят те да им бъдат отнети.
• النَّاسَ (ан-нас): хората — в контекста на аята се имат предвид Пророкът Мухаммед (с.а.с.) и неговите сподвижници.
• آتَاهُمُ (атаахум): дари ги, даде им.
• فَضْلِهِ (фадлихи): Неговата щедрост, Неговата милост и благоволение.
• آلَ إِبْرَاهِيمَ (аала Ибрахим): рода на Ибрахим (Авраам), неговото потомство.
• الْكِتَابَ (ал-Китаб): Писанието, низпосланото от Аллах откровение.
• الْحِكْمَةَ (ал-хикма): мъдростта — включва пророчеството, правилното разбиране и праведното поведение.
• مُلْكًا عَظِيمًا (мулкан ‘азиман): велико, обширно царство и власт.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах упреква онези, които завиждат на Пророка (с.а.с.) и на неговите сподвижници за благата, които Аллах им е дарил — пророчеството, вярата, напътствието и утвърждаването им на земята. Те негодуват, че Аллах е отличил тези хора със Своята щедрост, и биха желали тези блага да им бъдат отнети.

След това Аллах отговаря на тази завист с ясен довод: Той вече е дарил рода на Ибрахим (Авраам) — мир нему — с Писания, които е низпослал, и с мъдрост, която е вдъхновил, както и с обширна власт и царство сред хората. Ако това е било възможно за потомството на Ибрахим, то никак не е чудно или невъзможно Аллах да дари Мухаммед (с.а.с.) и неговите последователи с подобни или още по-големи блага. Завистта на онези, които негодуват, е неоснователна и несправедлива, защото благата са в ръцете на Аллах и Той ги дава на когото пожелае.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че завистта към благата, които Аллах е дарил на другите, е недостойно качество и противоречи на доволството от Божието решение. Ислямът ни призовава към чистота на сърцето и благопожелание към другите.
• Аятът показва, че Аллах е Този, Който дава власт, пророчество, мъдрост и напътствие — и никой не може да възпре Неговата щедрост. Това укрепва вярата в Неговото всемогъщество и справедливост.
• В него има утеха за вярващите: ако бъдат завиждани или охулвани заради благата, които Аллах им е дал, нека си спомнят, че и предишните праведници са били подлагани на подобно изпитание, а Аллах винаги е подкрепял Своите избраници.
• Аятът ни насърчава да се стремим към знание, мъдрост и праведност, като пример от рода на Ибрахим, и да не се занимаваме със завист и злоба, а да благодарим на Аллах за това, което ни е дарил.
• Ислямът и Коранът ни учат на висок морал, на доволство от Божието решение и на любов към доброто за всички хора — това са ценности, които изпълват сърцето с мир и ни приближават до Аллах.