Сура Ан-Ниса — Стих 61

1. Пояснение на думите в аята:

• „تَعَالَوْا“ (та‘аляу) – елате, обърнете се към.
• „مَا أَنزَلَ اللَّهُ“ (ма анзаля Аллах) – това, което Аллах низпосла, т.е. Корана и неговите закони.
• „الرَّسُولِ“ (ар-Расул) – Пратеника, т.е. пророк Мухаммед, мир нему.
• „يَصُدُّونَ“ (яссуддуна) – отвръщат се, възпират се, обръщат гръб.
• „صُدُودًا“ (судудан) – пълно отвръщане, отказ.

1. Тълкувание на аята:

Когато на лицемерите се каже: „Елате към това, което Аллах низпосла, и към Пратеника, за да съди между вас според Божието слово“, ти, о, Пратенико, виждаш как тези, които външно показват вяра, а вътрешно я отричат, се обръщат с гръб и напълно се отвръщат от теб. Те не искат да приемат съда на Аллах и Неговия Пратеник, а предпочитат да търсят съд при други, следвайки собствените си желания и интереси. Това тяхно отвръщане е ясен знак за лицемерието, което е скрито в сърцата им.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската вяра изисква пълно подчинение на Аллах и Неговия Пратеник във всички дела, включително и при разрешаване на спорове.
• Лицемерието се проявява най-ясно, когато човек бъде призован към Божието слово, но той отказва и търси други пътища.
• Коранът и Сунната са единственият надежден източник на справедливост и истина. Обръщайки се към тях, ние намираме покой и сигурност.
• Всеки, който искрено желае доброто, трябва да приеме призива „елате към това, което Аллах низпосла“ с отворено сърце и готовност да се покори на истината.
• Ислямът не е просто външно изповядване, а искрена вяра, която се доказва с дела и подчинение на Божиите заповеди.