Сура Аз-Зухруф — Стих 16

1. Пояснение на думите в аята:

• „أَمِ“ (ами): частица, която тук носи смисъл на порицание и учудване към нечие твърдение.
• „اتَّخَذَ“ (иттахаза): взе, прие, определи за Себе Си.
• „مِمَّا يَخْلُقُ“ (мимма яхлуку): от това, което Той сътворява.
• „بَنَاتٍ“ (банат): дъщери.
• „أَصْفَاكُم“ (асфакум): отреди само за вас, даде ви изключително.
• „بِالْبَنِينَ“ (бил-банин): със синовете.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е отправен като укор към онези, които приписват на Аллах недостойни за Неговото величие неща. Те твърдят, че Аллах е взел за Себе Си дъщери от това, което сътворява, а на тях самите е отредил синовете. Това е изопачено и несправедливо разпределение, защото те самите не биха приели дъщерите, които приписват на Аллах, за себе си, а се гордеят със синовете. Как може да приписват на Създателя това, което не желаят за себе си? Това е явно противоречие и клевета срещу Аллах. Аллах е пречистен от всякакви такива твърдения – Той не се нуждае от деца, нито мъжки, нито женски. Той е Единственият, Всемогъщият, Който няма сътрудник и няма равен. Всичко това е невъзможно в Неговите качества и съвършенство.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Аллах е пречистен от всякакви недостатъци и че не бива да Му приписваме неща, които противоречат на Неговото величие.
• Той ни показва колко несправедливи и противоречиви са били вярванията на многобожниците, и ни призовава към чисто единобожие.
• В него има призив да използваме разума си и да не следваме сляпо традиции, които противоречат на истината.
• Осъзнаваме, че ислямът издига справедливостта и логиката, и че Коранът е книга на мъдростта и напътствието.
• Колкото повече размишляваме върху такива аятове, толкова повече укрепва вярата ни и любовта ни към Аллах и Неговото слово.