Сура Аз-Зухруф — Стих 20

1. Обяснение на думите в аята:

• وَقَالُوا (уа ка̄лю̄): „И казаха“ – въвежда изказване на многобожниците.
• لَوْ شَاءَ الرَّحْمَٰنُ (лау ша̄’а ар-Рахма̄н): „Ако бе пожелал Всемилостивият“ – те се позовават на предопределението на Аллах.
• مَا عَبَدْنَاهُم (ма̄ ‘абадна̄хум): „нямаше да им се покланяме“ – местоимението „им“ се отнася до ангелите или други същества, на които са се покланяли.
• مَا لَهُم بِذَٰلِكَ مِنْ عِلْمٍ (ма̄ лахум би-дха̄лика мин ‘илм): „Те нямат за това никакво знание“ – твърдението им е лишено от доказателство.
• إِنْ هُمْ إِلَّا يَخْرُصُونَ (ин хум илля̄ яхрусӯн): „те само предполагат и лъжат“ – говорят без основа, измислят си.

1. Тълкуване на аята:

Многобожниците от Курайш казаха: „Ако Всемилостивият бе пожелал, ние нямаше да се покланяме на никого освен на Него.“ С тези думи те се опитаха да оправдаят своето многобожие с предопределението на Аллах, сякаш самото това, че Той не ги е спрял, означава, че Той е доволен от постъпката им. Но това е напълно погрешно и неоснователно твърдение. Аллах вече е установил доказателството срещу хората, като е изпратил пратеници и е низпослал книги, в които ясно е забранил поклонението към други освен Него. Да се позоваваш на съдбата след като вече са дошли предупрежденията от пратениците, е най-голямата заблуда. Те нямат никакво истинско знание за това, което казват – нито откровение от Аллах, нито разумен довод. Те само предполагат и лъжат, измисляйки си оправдания, за да прикрият своето неверие и упорство.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не приема празните оправдания и измислените доводи – той изисква искрено търсене на истината и доказателства.
• Аллах е справедлив и не наказва, преди да е изпратил ясно предупреждение чрез Своите пратеници и книги – това показва Неговата милост и мъдрост.
• Човек не бива да използва съдбата като извинение за своите грехове и грешки, защото Аллах ни е дал разум, воля и ясни напътствия.
• Коранът разобличава лъжливите твърдения с ясни аргументи и ни учи да търсим истинското знание, а не да следваме сляпо предположенията на другите.
• Ислямът ни призовава към честност и искреност – да не говорим за Аллах това, което не знаем, и да не си измисляме оправдания, а да приемем истината с отворено сърце.