Сура Аз-Зухруф — Стих 5

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَفَنَضْرِبُ: „Нима ще отстраним/ще отвърнем“ – въпросителна форма, която изразява порицание и отричане.
• الذِّكْرَ: „Напомнянето/Корана“ – тук означава божественото откровение, низпослано на хората.
• صَفْحًا: „Като се отвръщаме/пренебрегваме“ – означава пълно изоставяне и обръщане настрана.
• مُسْرِفِينَ: „Престъпващи границите“ – хора, които прекаляват в неверие, многобожие и грехове.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах задава въпрос, който всъщност е порицание и отричане: Нима ще престанем да ви низпославаме Корана и ще го отстраним от вас, защото сте народ, който прекалява в неверието си и върши много грехове? Смисълът е: не правим това. Мъдростта и милостта изискват точно обратното – да продължим да ви напомняме и да ви призоваваме, за да се върнете към истината. Ако ви оставим без напомняне и без наставление, това би било оставяне без призив към добро и предупреждение срещу зло, а това не е пътят на божествената милост. Затова Аллах не спира откровението заради упорството на хората, а им дава възможност да се поправят и да приемат напътствието.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аллах е Милосърден и Търпелив – Той не спира да напомня и да призовава хората, дори когато те упорстват и грешат.
• Коранът е напомняне и милост – неговото низпославане е доказателство за грижата на Аллах към човечеството.
• Човек не бива да се отчайва от греховете си – вратата на покаянието е отворена, а божественото напомняне продължава да идва.
• Призивът към истината не спира заради отхвърлянето – това учи вярващите да бъдат търпеливи и постоянни в доброто.
• Прекаляването в грехове е опасно, но Аллах в Своята мъдрост дава време и напомняне, за да се върнем към правия път.