Сура Аз-Зухруф — Стих 57

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ضُرِبَ ... مَثَلًا – „бе даден като пример“ или „бе посочен като подобие“; означава, че нечие положение бе използвано като сравнение или аргумент.
• ابْنُ مَرْيَمَ – „синът на Марям“, т.е. Иса (Исус), мир нему.
• يَصِدُّونَ – „викат, вдигат шум, избухват в гласове“; изразява силна реакция – викове, шум и суетене, породени от вътрешно вълнение, радост или спор.

1. Тълкуване на аята:

Когато на многобожниците бе представен примерът със сина на Марям – Иса, мир нему – те веднага избухнаха във викове и шум. Поводът бил следният: в Корана е низпослано, че те и това, на което се покланят освен Аллах, ще бъдат гориво за Огъня. Многобожниците се хванали за това и започнали да спорят, като казвали: „Ние сме доволни, че нашите божества ще бъдат като Иса.“ Те искали да използват Иса като аргумент срещу Пророка, мир нему, тъй като християните го обожествяват, а той е праведен раб на Аллах. Така те вдигнали голям шум и врява – не от радост заради истината, а от желание да надделеят в спора и да отхвърлят истината. Затова Аллах им отговорил, че онези, за които Той е отредил добро, ще бъдат далеч от Огъня – а Иса, мир нему, е сред тях, защото не е от идолите, на които се покланят многобожниците. Друг предание пояснява, че те сравнявали сътворяването на Иса без баща със сътворяването на Адам без баща и майка, за да оспорят могъществото на Аллах, и при това започнали да викат: „Мухаммад иска само да го обожествяваме, както християните обожествяват Иса.“ Така аятът разкрива тяхната упоритост, шумна разправия и стремеж да заглушат истината с викове.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът отговаря на съмненията и възраженията с яснота и справедливост, като разграничава истината от лъжата.
• Иса, мир нему, е почитан пророк и праведен раб на Аллах, а не божество – това е умереното и истинно разбиране, което ислямът носи.
• Шумът и виковете не са доказателство за правота; истината се приема със смирение и разум, а не с врява и упорство.
• Аллах защитава Своите праведни раби и отстранява от тях злото, както е обещал за онези, за които е отредил добро.
• Човек е поканен да търси истината без предразсъдъци и без да използва свещени личности като средство за спор, защото искреността води до напътствие и до мир в сърцето.