Сура Ад-Духан — Стих 49

1. Обяснение на думите в аята:

— ذُقْ (зук): „вкуси“, „изпитай“ — заповед, която тук означава да изпиташ наказанието и неговите болки.

— الْعَزِيزُ (ал-‘азиз): „могъщият“, „силният“, този, който не може да бъде унижен или победен.

— الْكَرِيمُ (ал-карим): „благородният“, „щедрият“, този, който е почитан и уважаван.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от описанието на участта на грешника в Отвъдното. Когато бъде подложен на мъчителното наказание, към него ще се обърнат с думи на присмех и укор: „Вкуси сега това наказание! Ти беше онзи могъщ и благороден — силният сред своя народ, който не можеше да бъде засегнат, и уважаваният, който не търпеше унижение.“ Това не е похвала, а подигравка и порицание. В земния живот той се гордееше със своята мощ и положение, смяташе се за недосягаем и се възвишаваше над истината и над повелите на Създателя. Сега обаче, когато е безпомощен пред наказанието, му се припомнят именно онези качества, с които се гордееше, за да усети колко празни и илюзорни са били те. Неговата „сила“ не му помогна да избегне Божието правосъдие, а неговото „благородство“ не му донесе нито застъпничество, нито облекчение. Така аятът разкрива пълната безпомощност на човека пред Всевишния Аллах и показва, че истинската мощ и истинската чест принадлежат единствено на Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че всяка сила, власт и почит в този свят са временни и не могат да предпазят човека от отговорност пред Аллах.

— Напомня ни, че горделивостта и високомерието са опасни, защото могат да доведат до унижение в Отвъдното.

— Показва съвършената справедливост на Аллах: никой няма да бъде онеправдан, а всеки ще получи точно това, което заслужава.

— Насърчава ни да бъдем смирени, да не се възгордяваме със своите постижения и да помним, че истинската чест идва от богобоязливостта и добрите дела.

— Коранот ни дава ясна представа за реалността на Отвъдното и ни подтиква да се подготвим за него още сега, като следваме правия път и се пазим от това, което води до Божието недоволство.