Сура Аль-Маида — Стих 79

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• كَانُوا (кяну) – „те бяха“ / „те продължаваха да“.
• لَا يَتَنَاهَوْنَ (ля ятанахаун) – „не се въздържаха взаимно“ / „не се забраняваха един на друг“. Глаголът означава взаимно възпиране и забрана.
• مُنكَرٍ (мункар) – „нещо отречено“ / „злодеяние“, т.е. всяко дело, което е неприемливо и осъдително според религията.
• فَعَلُوهُ (феалюху) – „което те извършиха“.
• لَبِئْسَ (леби'са) – „наистина колко лошо“ – израз на силно порицание.
• مَا كَانُوا يَفْعَلُونَ (ма кяну яф'алюн) – „това, което те вършеха“.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за състоянието на една група от предишните народи – синовете на Израил, които извършвали грехове и отречени от религията дела, и най-лошото в тяхното поведение било, че те не се възпирали взаимно от тези злодеяния. Никой от тях не забранявал на другия да върши грях, нито го съветвал да се откаже от него. Те не само че извършвали отречените дела, но и ги правели открито, без да срещат никаква съпротива или порицание помежду си. Това взаимно безразличие към злото и липсата на забрана на лошото довели до разпространението на греха сред тях и до тяхното упорство в него.

Затова Аллах ги порицава с най-силно порицание и обявява, че това тяхно поведение – изоставянето на забраната на злото и взаимното насърчаване към добро – е изключително лошо дело. Този аят ни показва, че оставянето на злото без възпиране и без порицание е тежък грях, защото води до разпространение на покварата и до всеобщо безразличие към религията и морала.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Ислямът не е само лична религия, а общност, в която вярващите си помагат взаимно да вършат добро и да се въздържат от зло. Това е милост и грижа един към друг.
• Забраната на злото (ал-амр бил-ма'руф уа-н-нахи 'ани-л-мункар) е защита за обществото от поквара и разпространение на греха.
• Корана ни учи, че мълчанието пред злото не е неутрално, а е съучастие и причина за Божието недоволство.
• Ислямът цени колективната отговорност и взаимния съвет, което прави общността силна и чиста.
• Този аят ни напомня, че истинската вяра включва и грижа за другите – да ги предпазваме от лошото, както бихме искали и нас да ни предпазват.
• В Корана има справедливост и мъдрост: той не оставя злото без порицание, но и не отнема надеждата – призовава към поправяне и взаимно насърчаване към добро.