Сура Ан-Наджм — Стих 36

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَمْ (ам): частица, която тук означава „или“ и въвежда въпрос с укор и опровержение.
• لَمْ يُنَبَّأْ (лам юнабба’): „не е бил уведомен“ или „не е бил известен“ – от глагола „набба’а“, което означава да съобщиш важна вест.
• صُحُفِ (сухуф): „свитъци“, „писания“ – множествено число на „сахифа“, означаващо писмен лист или книга.
• مُوسَىٰ (Муса): пророкът Муса (Моисей), мир нему.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от поредица айове, в които Всевишният Аллах се обръща към онези, които отричат истината и си позволяват да говорят за Аллах без знание. В аята се казва: „Или не е бил уведомен за това, което е в свитъците на Муса?“ Тоест – нима този, който изрича лъжи за Аллах и отхвърля посланието, не е чувал за това, което Аллах е низпослал на Муса в Тората? Нима не знае какво е било записано в древните писания, които съдържат истината и предупреждението? В тези свитъци ясно е посочено, че никой не носи тежестта на друг, че човекът получава само това, за което се е трудил, и че неговите дела ще бъдат видени и въздадени. Ако този човек беше искрен в търсенето на истината, щеше да се запознае с тези писания и щеше да разбере, че това, което Пророкът Мухаммад, мир нему, носи, е същото послание, което е било дадено на предишните пророци. Аятът е укор към онези, които говорят за Аллах без знание, и напомняне, че истината не е скрита – тя е била съобщена още в древните писания.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът не е нова религия, а продължение и потвърждение на посланията, низпослани на предишните пророци като Муса, мир нему. Това показва единството на божественото ръководство и че Коранът е последното и запазено слово на Аллах.
• Аятът ни учи да търсим знание и да не говорим за Аллах без доказателство. Ислямът насърчава ученето, размисъла и проверката на истината, което е път към вътрешен мир и увереност.
• В Корана има напомняния за предишните писания, което ни дава сигурност, че сме на прав път, и ни кара да ценим Корана като източник на мъдрост и напътствие за целия човешки род.
• Човекът е отговорен само за собствените си дела – това е справедливост и милост от Аллах, което ни освобождава от носенето на чужди грехове и ни мотивира да се стремим към добро.
• Ако се замислим над древните писания и Корана, ще видим една и съща истина: няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник. Това ни носи спокойствие и ни прави част от веригата на вярващите от всички времена.