Сура Ан-Наджм — Стих 35

1. Пояснение на думите в аята:

• أَعِندَهُ (а‘индаху) – „Нима при него е?“ – въпросителна форма, изразяваща порицание и отричане.
• عِلْمُ الْغَيْبِ (‘илму ал-гайб) – „знанието за неведомото“ – това, което е скрито от хората: бъдещето, скритите намерения, съдбите.
• فَهُوَ يَرَىٰ (фа-хува йара̄) – „та той да вижда?“ – тоест да знае неведомото като че ли го вижда с очите си и да говори за него с увереност.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах порицава онзи, който се въздържа от добри дела, от милостиня и от подкрепа на роднините си, сякаш се страхува, че богатството му ще се изчерпи. Аятът задава въпрос с укор: нима този човек притежава знанието за неведомото, та знае какво ще се случи в бъдещето и вижда със собствените си очи, че имуществото му ще свърши, и затова е спрял да дава? Това е невъзможно – никой освен Аллах не знае скритото. Човекът не знае дали богатството му ще намалее чрез даване, или напротив – даването ще го увеличи и ще го благослови. Затова въздържането от добро поради страх от бедност е невежество и скъперничество, а не разумна предпазливост.

Смисълът е още по-дълбок: онзи, който твърди, че е на прав път, а същевременно върши зло и се въздържа от добро, сякаш си приписва знание за неведомото и право да съди сам за себе си. Но никой не знае крайния изход на делата си освен Аллах. Човек не може да съедини злодеянието със самопрославянето, сякаш е сигурен в спасението си – това е престъпване на границите пред Аллах.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът ни учи, че знанието за неведомото принадлежи само на Аллах. Това освобождава човека от илюзията, че може да предвиди всичко, и го насочва към упование на Аллах.
• Аятът разкрива колко грозно е скъперничеството и как то често се прикрива с лъжливи оправдания. Ислямът насърчава щедростта и вярата, че даването не намалява, а умножава благото.
• Коранът лекува сърцето от самодоволство и самонадеяност. Човек не бива да се смята за сигурен в спасението си, докато върши зло, защото само Аллах знае скритото и съди справедливо.
• Тези думи ни подтикват към смирение, искреност и добри дела – път, който носи спокойствие и надежда и в този свят, и в отвъдния.