Сура Аль-Вакиа — Стих 72

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَأَنتُمْ (а-антум): „Нима вие?“ — въпросителна частица за укор и насочване на вниманието, последвана от местоимение за мъжки род множествено число, означаващо „вие“.
• أَنشَأْتُمْ (анша'тум): „създадохте“, „сътворихте“, „създадохте от нищо и дадохте начало“. Глаголът „анша'а“ означава да се даде начало и да се създаде нещо, което преди не е съществувало.
• شَجَرَتَهَا (шаджаратаха): „дървото ѝ“ — местоимението „ха“ се отнася до огъня, тоест дървото, от което се пали огънят.
• أَمْ (ам): „или“ — съединителна частица, която тук въвежда въпросително противопоставяне.
• نَحْنُ (нахну): „Ние“ — местоимение за първо лице множествено число, използвано от Всевишния Аллах за Неговото величие.
• الْمُنشِئُونَ (ал-мунши'ун): „Създаващите“, „Онези, които дават начало“ — множествено число на деятелно причастие от глагола „анша'а“, означаващо Този, Който създава и дава начало на нещата.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към хората с въпрос, който ги кара да се замислят и да осъзнаят своята слабост и безсилие пред Неговото могъщество. Той им напомня за огъня, който палят, и за дървото, от което този огън се възпламенява. Пита ги: нима вие създадохте това дърво и му дадохте начало, или Ние сме Онези, Които го създадохме и го направихме достъпно и полезно за вас?

Смисълът е, че човекът е в състояние да запали огън и да го използва, но не е в състояние да създаде самото дърво, от което огънят се получава, нито да създаде свойствата и природата, които правят това дърво гориво. Това е доказателство за съществуването на Създателя и за Неговата милост към хората, защото Той е създал тези средства и ги е подчинил на тях, за да им служат в живота им.

Аятът е част от поредица аяти, в които Всевишният Аллах призовава хората да размишляват върху знаменията в природата и в самите тях, за да познаят Неговото единство и могъщество. Той не се нуждае от нищо, а хората са тези, които се нуждаят от Него във всяко нещо, включително в най-простите неща като огъня и дървото, от което той се пали.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът учи човека на смирение и го освобождава от гордостта, като му показва, че дори най-простите неща, които използва ежедневно, не са негово дело, а са дар и творение на Всевишния Аллах.
• Той насърчава размишлението върху знаменията на Аллах във вселената, което води до вяра и увереност в единството на Създателя.
• Аятът разкрива милостта на Аллах към Неговите раби, защото Той е създал за тях средствата за живот и им е улеснил използването им.
• Той показва, че Коранът не е просто книга с наставления, а книга, която говори на разума и сърцето, като използва примери от ежедневието, за да доведе човека до истината.
• В него има призив към благодарност: щом човекът не е създал дървото, от което пали огън, то той трябва да благодари на Онези, Който го е създал и му е позволил да се възползва от него.
• Аятът потвърждава, че ислямът е религия на разума и размишлението, и че Коранът приканва човека да наблюдава, да мисли и да стигне до вяра чрез доказателства, а не чрез сляпо следване.