Сура Аль-Анам — Стих 162

1. Обяснение на думите в аята:

• „صَلَاتِي“ (салати) — моята молитва, поклонението ми.
• „نُسُكِي“ (нусуки) — моето жертвоприношение, обредът ми на курбан, извършван заради Аллах.
• „مَحْيَايَ“ (махяя) — моят живот, времето, през което съм жив.
• „مَمَاتِي“ (мамати) — моята смърт.
• „رَبِّ الْعَالَمِينَ“ (Раббил-‘алямин) — Господ на всички създания, Създателят и Властелинът на всичко съществуващо.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да заяви ясно и открито пред многобожниците, че неговото поклонение — молитвата, жертвоприношението и всички останали обреди — е посветено единствено на Аллах, а не на идоли, статуи, мъртъвци или джинове, както правят те, като колят животни в тяхно име, а не в името на Аллах. Той заявява също, че целият му живот и неговата смърт принадлежат на Аллах, Господа на всички светове. Той е Онзи, Който дава живот и причинява смърт, и никой друг няма дял в това. Така вярата, поклонението, животът и смъртта на вярващия са изцяло посветени на Единствения Бог — Господа на всички създания.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че искреността в поклонението е основата на вярата — че човек трябва да посвещава молитвата и жертвоприношението си само на Аллах, без никого да Му съпричастява.
• Той ни показва, че ислямът обхваща целия живот на човека — не само обредите, но и живота и смъртта, като всичко това принадлежи на Господа на световете.
• Аятът ни напомня за милостта и величието на Аллах, Който е Господ на всички създания, и ни насърчава да Му се доверяваме напълно, знаейки, че Той е Властелинът на живота и смъртта.
• Той ни подтиква към единобожие (таухид) и ни предпазва от всякакво съпричастяване, като ни учи, че истинската свобода и спокойствие идват от посвещаването на целия ни живот на Единствения Бог.