Сура Аль-Анам — Стих 66

1. Обяснение на думите в аята:

• وَكَذَّبَ بِهِ – „и го отрекоха“: става дума за отхвърляне и отричане на Корана като истина.
• قَوْمُكَ – „твоят народ“: обръщение към Пророка Мохамед (с.а.с.), имайки предвид неговите сънародници, които не повярваха.
• الْحَقُّ – „Истината“: това, което е несъмнено вярно и идва от Аллах.
• وَكِيل – „настойник, надзирател, поръчител“: този, който е натоварен да контролира, да принуждава или да носи отговорност за другите.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава на Своя Пратеник (с.а.с.), че неговият народ е отрекъл Корана, макар той да е истината, в която няма никакво съмнение и която непременно идва от Аллах. След това Аллах наставлява Пророка да им каже: „Аз не съм ваш настойник, нито надзирател, нито поръчител, който да ви пази и да ви държи отговорни за делата ви. Не съм изпратен да ви принуждавам към вяра, нито да ви насилвам да повярвате. Аз съм само пратеник на Аллах, който ви предупреждава и ви известява това, с което е изпратен, преди да дойде тежкото наказание. Моята задача е да предам посланието ясно, а напътствието и отговорността са в ръцете на Аллах.“

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът е Истината, която не се нуждае от потвърждение от хората. Отхвърлянето му от някои не намалява неговата истинност и стойност.
• Пророкът (с.а.с.) е милостив и не принуждава никого към вяра. Ислямът уважава свободния избор и призовава с мъдрост и добро слово.
• Ролята на вярващия е да предава посланието с яснота и доброта, а не да налага вярата със сила.
• Всеки човек носи отговорност за избора си. Аллах е Този, Който напътва и Който държи сметка.
• Вярата е лична връзка с Аллах, изградена върху убеждение и любов, а не върху принуда. Това прави Исляма религия на милостта, разума и свободата.