Сура Аль-Анам — Стих 67

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَبَإٍ (набаин): известие, новина, съобщение за нещо важно.
• مُسْتَقَرٌّ (мустакаррун): място или време, в което нещо се установява и стига до своя край, своята крайна точка.
• وَسَوْفَ تَعْلَمُونَ (уа сауфа та‘лямун): „и скоро ще узнаете“ — израз, който носи предупреждение и заплаха.

1. Тълкуване на аята:

Всяко известие, всяка новина има определено време и място, в които то непременно ще се сбъдне и ще стигне до своя край. Тогава истината ще се отдели от лъжата, а правото — от заблудата. Това важи и за вестта за възкресението, за съда и за задгробния живот, за които неверниците се съмняваха и отричаха. Скоро те ще узнаят какъв ще бъде техният край, когато ги сполети наказанието, и ще видят с очите си онова, което отричаха. Това е сериозно предупреждение към онези, които отхвърлят истината, че ще дойде ден, в който всяко нещо ще застане на своето място и всеки ще получи своето въздаяние.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истината винаги накрая побеждава и че лъжата има свой край, колкото и да изглежда силна за известно време.
• Той дава увереност на вярващия, че несправедливостта и отричането на истината няма да останат без последствие — всяко нещо има своето определено време и своята развръзка.
• Аятът насърчава човека към търпение и постоянство по пътя на истината, защото резултатът е сигурен и добър за онези, които следват правото.
• Той напомня, че животът не е безсмислен, а всяко събитие и всяка вест имат своето място в Божия план и своята мъдрост.
• Предупреждението в аята е израз на Божията справедливост и милост — Той предупреждава, преди да дойде разплатата, за да има човекът възможност да се върне към истината и да последва Корана.