Сура Аль-Мульк — Стих 25

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَيَقُولُونَ (уа йакулун) – „и казват“: става дума за неверниците, които се обръщат към вярващите.
• مَتَى (мата) – „кога“: въпросителна частица за време, изразяваща подигравка и отричане.
• هَٰذَا الْوَعْدُ (хаза ал-уа‘д) – „това обещание“: има се предвид обещанието за възкресението, Съдния ден и наказанието, за които предупреждават Пророкът и вярващите.
• إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ (ин кунтум садикин) – „ако говорите истината“: обръщение към вярващите с цел подигравка и оспорване на истинността на тяхното обещание.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за думите на онези, които отричат възкресението и отвъдния живот. Те се обръщат към Пророка и към вярващите с присмех и надменност, питайки: „Кога ще се изпълни това обещание, за което ни говорите – че ще бъдем възкресени и съдени? Кажете ни кога точно ще се случи, ако наистина сте искрени в твърденията си.“ Те задават този въпрос не за да търсят истината или да се убедят, а за да оспорят и да отхвърлят посланието, смятайки го за невъзможно и далечно. Те искат да покажат, че според тях това никога няма да се случи.

Отговорът на този въпрос е, че знанието за точния момент на Съдния ден е само при Аллах. Никой – нито Пророкът, нито някой ангел, нито който и да е от хората – не знае кога ще настъпи Часът. Пророкът е само предупредител, който известява хората за идването на този ден и ги предупреждава за последствията от тяхното неверие, както и им разяснява това, което Аллах му е заповядал да разясни по най-ясен начин. Неговата задача не е да определи времето, а да предаде посланието и да предупреди.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че знанието за невидимото – и особено за точния момент на Съдния ден – принадлежи единствено на Аллах. Това ни помага да осъзнаем ограничеността на човешкото знание и величието на нашия Създател.
• Той ни показва как неверниците са посрещали истината с подигравка и упорство, и ни предупреждава да не следваме техния път, а да приемаме посланието с отворено сърце и смирение.
• Напомня ни, че Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е бил само предупредител и разяснител на истината, а не господар на времето или на съдбата. Това ни учи да следваме неговата мисия с любов и доверие.
• Аятът ни подтиква да се подготвяме за Деня на възкресението, вместо да питаме кога ще дойде, защото той със сигурност ще настъпи, и никой не знае дали ще го дочака жив.
• В него има призив към вярващите да останат твърди в истината, дори когато са подигравани и оспорвани, и да се доверяват на Аллах, Който е Всемогъщ и Мъдър.