Сура Аль-Калам — Стих 18

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَا يَسْتَثْنُونَ (уа лā ястасниūн): „и не правеха изключение“ – тоест не казваха „إن شاء الله“ (ако Аллах пожелае), когато се заклеваха да откъснат плодовете на градината си.

1. Тълкувание на аята:

Аллах разказва за собствениците на една градина, които се заклеха помежду си, че непременно ще откъснат плодовете ѝ рано на разсъмване, преди бедните и нуждаещите се да дойдат, и няма да оставят нищо за тях. Те бяха решени и уверени в своето намерение, но не споменаха името на Аллах и не казаха „ако Аллах пожелае“. Този аят пояснява, че те не направиха изключение в клетвата си, тоест не обвързаха волята си с волята на Всевишния Аллах. Това е знак за тяхната самонадеяност и забрава, че всичко се случва единствено по позволението и волята на Аллах. Затова Аллах ги изпита – градината им бе унищожена през нощта, докато те спяха, и на сутринта те останаха с празни ръце, съжалявайки за своята алчност и за това, че не оставиха дял за бедните и не се уповаха на Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи винаги да свързваме намеренията и клетвите си с волята на Аллах, като казваме „إن شاء الله“, защото никой не знае какво ще се случи в бъдеще освен Аллах.
• Той ни напомня за важността на смирението и упованието на Аллах, а не на собствените ни сили и планове.
• Показва колко е важно да бъдем милосърдни към бедните и нуждаещите се, и че скъперничеството и алчността могат да доведат до загуба на благословиите, които Аллах ни е дарил.
• Кораничните истории като тази са доказателство за мъдростта и справедливостта на Аллах, и ни насърчават да се поучаваме от грешките на предишните народи, за да печелим доволството на Аллах и успеха в този и отвъдния живот.