Сура Аль-Калам — Стих 22

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• اغْدُوا (игду): излезте рано сутринта, отидете в ранните часове на деня.
• حَرْثِكُمْ (харсикум): вашата нива, вашата земеделска реколта; в контекста на аята се отнася за тяхната градина с плодове.
• صَارِمِينَ (саримин): откъсващи, отрязващи плодовете; онези, които са решени да откъснат реколтата.

1. Тълкувание на аята:

Тези думи са част от разговора на собствениците на градината помежду им. Те се подканяха един друг да излязат рано на разсъмване, преди изгрев слънце, и да отидат при своята нива и своята реколта, за да я откъснат и приберат. Те искаха да го направят в ранните часове, преди бедните и нуждаещите се да се появят, защото бяха решили да не дават нищо на никого от плодовете, както правеше баща им преди. Казваха си: „Излезте рано на нивата си, ако наистина ще откъсвате плодовете ѝ“ — тоест ако сте твърдо решени да ги откъснете и да ги запазите само за себе си, без да отделяте дял за бедните. Така те се подтикваха към алчност и скъперничество, като мислеха, че ранното излизане ще им осигури това, което желаят, и ще им спести срещата с нуждаещите се.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва как алчността и скъперничеството подтикват човека да прибягва до хитрости и да избягва доброто, което е било обичай на предците му — а това е път, който води до загуба и разкаяние.
• Научаваме, че богатството и реколтата са дар от Аллах и в тях има право на бедните и нуждаещите се; който го задържи, сам се лишава от благословията.
• Коранът разказва тази история, за да ни предупреди да не следваме пътя на скъперниците и да ни насърчи към щедрост и състрадание към бедните.
• Аятът ни показва колко близо е Аллах до делата на хората и че Той знае какво кроят в сърцата си, и че никой не може да избяга от Неговото решение.
• В него има милост и напътствие: който се вслуша в Корана и се отвърне от алчността, ще намери истинско добро и благословия в делата си.